Добрите обноски не излизат във ваканция

Невена Басарова-Дичева е основател на Първа Детска Академия за Добри Обноски - полезна институция, каквито по света има много, но у нас е уникат. За Невена обучението на деца на добри обноски се оказва призвание, а откакто става и майка на прекрасен син, който наесен ще е в първи клас, тази убеденост се засилва още повече.

Тя е юрист и магистър по Международни икономически отношения по образование, работила е в областта на административното, банковото и търговското право. Създава академията и след много време на професионална подготовка – курсове за личностно развитие и себепознание, обучения и тренинги за управление на стреса и поведение в обществото. 

Невена Басарова-Дичева

"Много наблюдавах как общуват сина ми и останалите деца, как се сприятеляват, с какво позитивно и негативно поведение от околните се сблъскват и как реагират на него, как се хранят и какво ли още не. Постепенно се уверих колко са важни добрите обноски за израстването на детето като щастлива и успешна личност. Оттук нататък решението да създам академията се случи почти спонтанно."

Явно много родители не се справят сами с тази задача - да възпитават и формират добри обноски. Защо е така според вас, Невена?
Някои категорично не се справят – това го знаем всички. Парадоксално или не, точно те не записват децата си на такива курсове. Останалите, успешните родители, искат да дадат най-доброто от себе си за децата. Но в динамичното ежедневие и високата им ангажираност често не им остава достатъчно време за тях.

Самата аз като майка предпочитам вечер да прекарам повече време с детето си, а не да продължа с уроците, било то и по добри обноски. И още – много родители владеят езици и умеят да плуват и биха могли да научат и децата си на това. Въпреки това те ги записват на курсове по език или плуване. Академията за добри обноски осигурява именно такива възможности.

Какво научихте през времето, в което се занимавате с деца в академията?
Децата са цяла вселена от чувства и емоции – могат да бъдат плахи и тихи, палави и манипулативни, крехки и силни, резервирани, но и доверчиви и много обичливи. Всяко дете може да бъде добро, просто невинаги знае как да го покаже. Важното е да си откровен с него, да му покажеш, че зачиташ неговото мнение и го приемаш такова, каквото е.

Когато се учим да изкореним някой недотам добър навик, с примери и игри им показвам ползите за тях от тази промяна, те го осъзнават и започват да се коригират взаимно. И се гордеят с наученото.

Какво най-много липсва на новите деца, според вас, от гледна точка на добрите обноски?
Балансът в общуването – или са срамежливи и затворени, или са по-агресивни и шумни. И двете крайности създават затруднения, например при формирането на приятелство. Агресията, нецензурните думи и „крадците” на времето за истинска игра между децата и общуване с родителите като например смартфоните, е важно да се вземат предвид при формирането на детето като хармонична и самостоятелна личност.

Моля, споделете случки със семейства, на които сте помогнали.
Определено можем да се похвалим с добри резултати и доволни родители. Майки ми пишат или ми се обаждат да споделят как виждат промяна в децата и как самите деца ги учат на добри обноски – да чукат на вратата на родителската спалня, да подреждат сами стаята си, да помагат при сервирането и отсервирането на масата. Една майка, преди да запише момиченцето си при нас, беше споделила, че сама не може да се справи, а само след един уикенд курс видя сериозна промяна. Просто, когато ученето се случва като игра, е по-ефективно, отколкото, когато се налага с натиск.

С кой е по-трудно да работите – с децата или с родителите и защо? 
Едва ли можем да говорим за трудности, по-скоро са предизвикателства. До момента съм нямала противоречия с родители, а с децата, когато им спечелиш доверието, е повече от приятно да работиш. Получавам цветя и малки подаръчета, изработени от тях, подаряват ми сърчица и рисунки. Това са много мили жестове, които говорят и за отношението към това, което учат.

Как се борите със схващането, че децата трябва да се държат възпитано за „пред хората“, а какво правят насаме не е толкова важно?
Категорично съм против – това е объркващо за децата и неуважително към най-близките им вкъщи, а също и към самите тях. Казвам им, че добрите обноски са създадени за удобство, но те са и преди всичко уважение към самия себе си и към най-близките ти хора.

Както и зачитане на личното пространство – нещо, на което децата отрано трябва да бъдат научени. Разбира се, че и деца, и възрастни имаме нужда да се отпуснем вкъщи, но това не означава, че можем да забравяме салфетката, да говорим грубо на хората от семейството си.

Всички деца обичат пържени картофки и признавам, не е лесно да ги бодеш с вилица, тъй като те често изпадат отвън чинията. А и нищо не пречи в ресторант да поръчваме „лесна” за възпитано ядене храна, а пържените картофки, домашно и по-здравословно приготвени, да ядем вкъщи, където можем удобно да ги вземем с пръстчета. Казвам им, че добрите обноски никога не излизат във ваканция, но и никога не се обличат като дрехи само за навън. Носим ги винаги със себе си.

Как провеждате занятията, колко са големи групите?
Групите са от между 5 и 8 деца, така обучението се случва най-ефективно. Имаме различни курсове – тримесечен и едномесечен интензивен, с уроци два пъти седмично, съответно по 60 и 90 минути. Смятам, че този формат е много подходящ, тъй като децата имат достатъчно време чрез игри да усвоят добрите обноски и да ги прилагат във всекидневието си. Сприятеляват се, доверяват се един на друг и дори често приятелството им продължава и след като курсът приключи.

И да, най-важното е, че провеждаме занятията в повечето случаи под форма на игра – така децата възприемат най-лесно. А през лятото пуснахме и уикенд и еднодневни курсове, имаме и практикум извън академията – на ресторант или на пикник. Разбира се, правим и курсове по индивидуална заявка.

Повече информация за академията – ето тук.

Станислава Петкова