5 лоши съвета за парите от нашите родители

Мъдрите хора са казали, че не е нужно да възпитаваме децата си, защото те ще правят като нас. За съжаление, моделите на поведение на моите родители са били подходящи за съвсем друга среда от настоящата, и голяма част от съветите им са неприложими за живота през 21 век.

Това важи с пълна сила и за парите и личните ми финанси. Ето 5 лоши съвета от нашите родители, които е добре да заменим с по-адекватни.

1. „Учи, мама, за да не работиш“

Като малък не разбирах какво точно означава този израз, но когато разбрах, се почувствах доста объркан. Тази „мъдрост“ идва от близкото ни минало, в което завършването на висше образование е гаранция за намирането (уреждането) на служба в някоя канцелария, в която има поне още 20 души, а работа е максимум за един-двама. В противен случай, ще попаднеш в някой завод, фабрика или на полето, а там си има доста физическа работа.

България е вече член на ЕС и НАТО, има демокрация и пазарно стопанство от над 27 години, но все още има много родители, които дават този съвет на децата си. За тях, не е важно какво и къде ще учат наследниците им, а че ще станат висшисти и ще си намерят работа на топло в някой офис, а още по-добре – в държавната администрация (с малка, но сигурна заплата).

При сегашната ситуация, да станеш бакалавър или магистър, е въпрос само на свободно време и малко пари. По тази причина само под 30% от завършилите работят по специалността си. Компаниите имат нужда от инженери, програмисти, бармани, готвачи, лекари и други професии, а най-много учат за икономисти, прависти и психолози.

В сегашната ситуация на пазара на труда, съвсем не е достатъчно да имаш висше образование, и това не гарантира намирането на добра работа. Напротив, все повече работодатели наемат хора с практически умения, а не с теоретични знания. Освен това, скатаването и непрекъснатото пиене на кафе в работно време, е в миналото. Сега се работи много, дори в офисите, а не само във фабриките.

Този съвет бих го заменил с „Учи и практикувай, мама, за да работиш“. Дори да сме избрали да учим висше образование, това не означава, че 4 или 5 години трябва да правим само това.

Причината е ясна – ще получим знания от преди минимум 15 години, които ще трябва да приложим след няколко години. В сегашната ситуация, знанията остаряват за 6 до 12 месеца. Да не говорим, че системата в българските университети е такава, че дава минимум практически умения.

Пълния текст четете на Мениджър Нюз.