Снимка: Shutterstock
Истина е, че смяна на училището си е стресова ситуация. Някои деца започват да бягат от часовете, а други развиват странни болести.
Те се нуждаят от огромната помощ и подкрепа на семейството си, подобно на всеки друг, който преживява житейска промяна – булка, емигрант или изпълнителен директор, чиято кариера е била главозамайващо бърза.
Деца, които напускат доброто си начално училище, губят учителите, които за тях са били нещо като второ семейство, макар и да запазват приятелчетата си. Но често напускат и тях, за да навлязат в една изцяло нова култура, с непознат жаргон, непознати порядки и по-високи очаквания.
Нещата се усложняват, ако родителите на свой ред имат чувството, че са ощетени. Доброто начално училище – първото външно тяло, на което поверявате детето си – може да заема много важно място във вашия семеен живот.
Ако сте енергична, активно се включвате в подготовката на празненства и излети, член сте на родителския актив или доброволно помагате в часовете, във вашия живот също ще настъпи промяна в мига, когато детето ви напусне училището.
Една психиатърка веднъж ми каза, че много майки с преминаването на децата си в прогимназията изпадат в необяснима депресия. А ако пък до новото училище се стига с влак или с автобус и вече не ви се случва ежедневно да срещате останалите родители на училищната врата, усещането за загуба е още по-голямо. Ако пък – както се случва при по-големи училища – родителите биват държани на дистанция, с положителност ще се разстроите. Напрежението става по-голямо, ако между родителите на детето се е водил спор за училището, в което то е трябвало да продължи.
Не твърдя, че всичко, изброено дотук, ще се случи и на вас.
Но внимавайте все пак! Децата лесно прихващат настроенията и съмненията от родителите си – те трябва да подходят към новото училище с увереност и оптимизъм. То заслужава еднакви изходни условия, а те – да влязат в него с надежда, не с боязън. Ако единият родител се страхува и реве, по-добре е да се държи настрана през първите училищни дни, като остави всичко на по-спокойния от двамата. (Ето ви още един проблем за самотните родители. Съжалявам. Може би има някоя леля или чичо, който да възстанови равновесието?)
Обратно на това: ако сте се борили здраво или сте направили огромни финансови жертви, за да изпратите сина си в училището на мечтите си, няма да ви се иска да създадете впечатлението, че държите на училището повече, отколкото на детето.
Ако то без съмнение възненавиди избраното от вас място, поне изслушайте неговата гледна точка. Ако детето продължи да го мрази, помислете дали не си струва да се откажете от мечтите и да го преместите. Училището може да има вълшебни лаборатории, чудесно обзаведени кабинети и отлична академична репутация, но същевременно да бъде „проклетата, мръсна дупка“.
Спомням си как веднъж поздравих една своя позната, която беше споменала, че децаа ѝ посещават гимназия, която е на върха на класациите в един от многословните „Справочници на добрите училища“. Тя отсече: „Следващия срок ще го преместя. Това място е отвратително. Те вземат всичките си изпити, но никога не са ги водили на излет или на театър, учителите сякаш никога не са се усмихвали, децата са изтощени и изнервени, а директорката е яростна расистка, чиито общи събрания наподобяват твърде много моменти от Нюрнбергския процес.“
Децата ѝ сега са много щастливи и учат с по-голямо желание в едно училище, което не е и разглеждано за включване в справочника.
Либи Първис в книгата си „Как да НЕ сме идеалното семейство“, издадена у нас от "Обсидиан".
