Детето се страхува да вдига ръка в час

Не толкова заради незнание, а от страх - да не сбърка, да не му се подиграват, да не го помислят за глупаво, да не му напишат лоша оценка – в този ред са притесненията на много хлапета, и тази свитост се проявява най-вече в средните класове.

В повечето случаи тези деца, са умни, интелигентни и способни, но си траят в час и се снишават, само и само да не ги изпитват. Защото чувстват неудобство, а чувстват неудобство, защото им липсва самочувствие.

Това е основната причина за срамежливите ученици. „Моето дете е прекалено чувствително“, казват майките. Това не е никакво обяснение: всеки човек е чувствителен - особено в пубертета, когато всяка нова пъпка е драма, а всяка забележка се възприема като края на света.

Момичетата даже си поплакват и признават, че не могат да спят от мислене дали са достатъчно подготвени. Не че учителите са строги, просто прекалената им емоционалност избликва в ненадейни посоки. И най-вече в страх да не привлекат вниманието към себе си в клас.

Неуверени и смутени са и момчетата, които нямат самочувствието на успешни хора и колкото и да са кадърни, не съумяват да превъзмогнат тревогите си и след години – те са свитите студенти, които треперят да не станат за смях в университета, те са същите, които от страх, че ще изглеждат или прозвучат глупаво, пропускат безбройни шансове.

Точно те в никакъв случай няма да вдигнат ръка да попитат и уточнят нещо – за да не ги вземат за неспособни.

Родителите, които разпознават това кълбо от емоции у своите деца, се „вземат в ръце“ и започват със съветите: „Очаквам, да си по-активен в час.“ „Защо не си знаел отговора? Глупаво е да не попиташ учителката. Ще отида да говоря с нея да те вдига по-често.“

Не, в никакъв случай не правете това и не постъпвайте така с детето си. С подобни коментари ще унищожите и без друго нищожният му ентусиазъм.

Кой е правилният подход?

- Обяснете, че питането е полезно, защото човек научава повече и в задаването на въпроси няма нищо лошо и срамно. Поощрете детето да се престраши да уточни нещата, които са му неясни в междучасието, насаме с преподавателя. Когато види, че той е готов да откликне, ще се успокои. Можете да добавите, че когато учителят усети интереса на своя ученик, се радва на неговият стремеж към знания.

- Не насилвайте детето да бъде активно в час, убеждаването трябва да е незабележимо. Предложете му да помисли предварително какво точно иска да си изясни и ако трябва, да си направи конспект на въпросите – като журналистите, когато се готвят за интервю. Този съвет обикновено работи.

- Тренирайте "интервю", като игра – помежду си, в заведение, с непознати, с ваши приятели, на които вашият свенлив ученик има доверие.

- Поощрявайте детето и подхранвайте неговото самочувствие с примери за нещата, които прави действително добре.

Марина Атанасова