Не е нужно да си успешен във всичко

В този свят всеки иска да е пръв, успешен, изявен ...Няма родител, който да не иска това и за децата си. Вероятно затова в процеса на възпитание, устремени към идеала ... всички допускат грешки.
Наистина е добре да си пръв, но не на всяка цена.
Защото стремежът към съвършенството, носи и недоволство към себе си. А в един момент осъзнаваш, че каквито и да са постиженията, те не те радват.
Стемежът към перфекционизъм, може да направи детето твърде взискателно.

Последиците са лоши

Деца се радват на успеха. Снимка: Shutterstock

Ако усещате, че сте „насадили“ стремеж към перфекционизъм у детето, започнете от себе си.

Помислете си дали вие не се стремите прекомерно много към идеала, защо не се задоволявате с нещо направено „горе-долу“ добре. Защо винаги вдигате високо летвата над главата си? Колко често се подценявате и не отчитате по достойнство постиженията си?
Децата, като гъби, попиват всичко, което родителите им казват и правят. Дори и да не си давате сметка, детето учи този модел на поведение само като ви погледне.

Резултатът

Ниско самочувствие. Когато всички опити не стигат идеала, тогава всичко губи смисъл. Мисленето става черно-бяло: можете или да „спечелите“ (и тогава сте страхотни), или да „загубите“ (и тогава не заслужавате любов, щастие, приемане и т.н.).
Малките победи не се броят, трябва веднага да се стремите към най-горното стъпало на подиума, иначе какъв е смисълът.

Дали не е случайно.  Веднага след ниското самочувствие идва това - дори след като сте постигнали успех, не ви се вярва, че е истина. И не вярвате, че го заслужавате.

Здравословни проблеми. В преследването на успеха човек не обърща внимание на тялото и психиката. Да не говорим за соматичните прояви, тревожността и депресията - перфекционистът лесно може да пропусне сериозно заболяване, просто защото „няма време“ за лекари, защото е зает с постигането на „успех“.

Как да не отгледате дете-перфекционист

Говорете за неуспехите си. Не се страхувайте да признаете грешките си: това е единственият начин детето да разбере, че е нормално да се греши. Така ще му помогнете да разбере, че родителите също са живи хора и не са перфектни. И ако родителите не са перфектни, тогава и то може да не бъде.

Променете речника си и наблюдавайте израженията на лицето си. Можете безкрайно да повтаряте „Грешките са нещо естествено“, но ако изглеждате сякаш ви боли зъб или, когато правите грешки, това няма да е от полза. Дата се учат, като ви наблюдават. Бъдете добър пример.

Грижете се за чувствата на детето. От една страна, да правиш грешки е нормално. От друга страна, детето може все още да се тревожи за оценки, изпити и други също толкова важни за него неща.
Не пренебрегвайте емоциите и тревогите му, а се опитайте да му помогнете да погледне на ситуацията по различен начин - например, не забравяйте за реалността (то е учило) и за възможните решения (винаги може да се яви отново на изпит).

Фокусирайте се върху усилието и действието, а не върху резултата. Не питайте: „Колко получи днес?“ Попитайте го ка се е чувствал днес, колко усилия е вложил в решаването на определен проблем и какво е направил, когато е осъзнало, че му е трудно.

Не поставяйте условия. Често родителите несъзнателно поставят условия на децата си: „Ще ти купя това, ако ти...“.
Списъкът може да бъде безкраен: бъди послушен, учи добре, помагай вкъщи и т.н.
Детето трябва да знае и чувства, че дори да направи грешка и да не оправдае всичките ви очаквания, вие пак ще го обичате безусловно.

По материали на Parents, Мона Василева