В час по мислене: Антон Каро за силата на внушението

„Сугестопедия за всеки родител и учител“ от специалиста по физиология на мозъка

12 февруари 2018 г.

„Училище-мъчилище? Съвсем не! Всеки човек, независимо дали е родител или учител, може да се научи да общува с децата и възрастните пълноценно, с вяра в способностите им, без да затвърждава в тях антисугестивната норма, че учението е процес болезнен, твърди докторът по физиология на мозъка Антон Каро.

За да докаже това, сугестопедагогът с кубински корени и преподавател по английски и испански написа любопитно и ценно практическо ръководство – „Сугестопедия за всеки родител и учител I част“ (замисълът е да бъде поредица от 12 части).

Авторът се опира на опита на световноизвестния д-р Георги Лозанов за сугестивен (чрез внушение) подход в обучението и възпитанието, съобразен с човешката психология, с устройството и функционирането на човешкия мозък,

При сугестивния подход не се прилага насилие, защото насилието поражда агресия и търсене на също такива насилствени начини за решаване на проблемите в живота. Методът на д-р Лозанов помага за изграждане на личности, които вярват в собствените си възможности и в тези на хората, с които влизат във всекидневен контакт, дава ни кураж да изживеем живота си щастливо и достойно.“ С увлекателни житейски примери Каро доказва това.

Откъс:

„Свободата е свобода, само когато е поставена в рамка. Иначе е просто една аморфна маса. Много често се случва да чуете „не“ от деца и възрастни, само защото сте им задали въпрос, а те умират от желание да ви покажат, че могат да казват „не“, макар и често да не съзнават какви са последствията от техния отказ.

Как да заобиколите отрицанието? Има два интересни момента - единият е като не задавате въпроси за неща, които не подлежат на коментар. Примерно ако е курс – няма да задавате въпрос от сорта: „А сега бихте ли желали да изпеем една песен заедно“, а въпросът ще е да си изберат коя песен искат.

Ако е дете, няма да го питате дали иска да се изкъпе, защото ще чуете, че не иска, а ще го попитате колко пяна иска – малко или много. Така вече е ясно, че къпане ще има.

Простете за „насилието“, но то е нужно, за да създадем рамка в общуването. Без рамка ние не знаем какво правим. Важното е да няма лъжа, защото децата усетят ли, че ги лъжете, ще стане страшно...

Можете, също така, да помолите за обратното на това, което искате. Ако детето ви ходи босо по пода и може да настине, можете да го помолите да продължи са ходи босо, то в този момент ще ви каже „не“ и ще се обуе. Точно както във вица за дявола, който режел крилото на самолет и само бай Ганьо успял да го убеди да спре, за да не се случи авария. С думите: „Ето ти 2 лева, за да продължиш да режеш крилата.“ – и дяволът се ядосал, че само за 2 лв. трябва да продължава да се труди и метнал триона в неизвестна посока.

Това е една интерпретация на вечната тема от Том Сойер с ябълката, боята и оградата и финалните думи на Самюел Клемънс (Марк Твен), че ако за разходките с каляски са плащали на аристократите, те щяха да се изморяват и да се оплакват, защото щеше да е задължение.

Любима сцена от анимационния филм със семейство Адамс беше, когато сервираха вечерята и бащата казваше със строг тон на децата: „Играйте си с храната“ – и децата започваха с отегчение да ровят в чиниите и да преливат супа насам-натам…

С тенденцията, оформила се през последните години, децата да започват все по-рано училище, само ще задълбочим здравословните им проблеми. Във Франция почти всички млади хора носят очила. Защо?


Защото тръгват на училище от 3-годишни. Да, не е училище, някаква забавачница е, но децата нямат нормално детство – да правят торти от кал, да ядат пясък, да ядат пластилин, да тичат с пръчки в ръка, да скачат в локви.

С какво ги занимават учителките в тази крехка възраст? Стимулират мозъчетата им с неподходящи средства, които нарушават естественото развитие, заради силната стимулация.

В момента в България се обсъжда оборудването на детските ясли и градини с мултимедийни средства – екрани, интерактивни дъски, интернет. Има изследвания и според процесите, протичащи в мозъка, децата се разделят на групи: а/ от 0 до 3 години, б/ от 3 до 6 години, в/ от 6 до 10 години.

Разбирам, че вие сте амбициозни родители (или учители), щом четете тази книга, но до 6-годишна възраст тялото на децата трябва да укрепне. С физическото развитие на тялото, координация, фина моторика, се развива и мозъкът. Този мозък има нужда от точно такава стимулация, за да премине в друг етап на развитие. Не всичко в този свят е един тактилен екран.

Разбира се, нищо не пречи децата да гледат веднъж седмично някое кратко филмче, образователно – например Лоренц с малките патета, или анимационен филм, но след като навършат 2 години. Телевизия, компютърни игри, всякакви електронни технологии – след6 години с ограничителен режим, а след 10 години с по-свободен достъп.

И, разбира се, по възможност да не бъде по схемата: „Ще гледаш телевизия, като си решиш всички задачи от сборника по математика!“ – защото така математиката се превръща в дефиниран враг.

Методиката на д-р Мария Монтесори ни дава изключително богата палитра от различни упражнения за деца от 3 до 6 години, които всеки родител може да прилага в домашни условия – развива се фината моторика, учене чрез наблюдение, развитие на абстрактното мислене.

Позволявам си да я спомена, защото тя е лекар, подобно на д-р Лозанов, и при формулиране на принципите на методиката тя се е водила от естествено възникващите потребности на децата в последователните етапи на тяхното развитие.

Ясно е, че децата силно се повлияват едно от друго, гледат едно от друго, то няма как да бъде по друг начин, ние сме същите.

„Изяж си малебито, виж, всички деца ядат!“ – беше реплика от моето ранно детство. Нямам представа как така някой е решил, че пресято брашно с боя, захар и вода би могла да бъде най-пълноценната закуска за едно хлапе. Съзнавам, че в момент на безизходица съм чул тази реплика, защото явно съм бил малчуган непослушен, но нужно ли е да правя нещо, само защото някакви други хора наоколо го правят?

…Трябва да се борави изключително внимателно с похвалите, порицаванията, наградите и наказанията. Самата похвала би могла да звучи като акт на приемане, като разбиране, като изразяване на съгласие. И тук е изключително важно да подберем и подходяща награда ако сме предвидили такава.

Ясно е, че ние неволно може да кажем: „От 1 месец не сме ходили на пица, затова нека отидем на пица!“ – и да отидем и да поръчаме пица с кола, а може и от хрупкавите крилца на полковника от Кентъки. Съгласен съм, че няма как наградата да бъде винаги нещо суперздравословно, става ли въпрос за храна, но бих искал да споделя, че децата ще правят това, което вие им създадете като атмосфера.

Ако случайно оставите различни енциклопедии или албуми с репродукции на известни художници или фотографии, разпръснати из дома си, детето ви, дори да мрънка за таблет, ще помрънка, ще помрънка, но ще си намери занимание и ще започне да разглежда албумите или да се зачита в книгите.

Също така наградата би могла да е урок по конна езда, дори и да става въпрос просто за една лека 5-минутна разходка в кръг за двугодишни, яхнали пони. Това пони впоследствие може да се превърне в трамплин за урок по естествени науки…“

Антон Каро е защитил дисертация в проект от програмата за млади изследователи Мария Кюри, изследвал е молекулярни механизми, стоящи в основата на дълготрайната памет и заучаването в Братислава, Словакия.

По време на двугодишна специализация в Бордо, Франция той се запознава с метода на д-р Лозанов и се връща в България, за да се обучи като сугестопедагог.

Коментари
Последни видеа