Заради лоши оценки, родителите ми изхвърлиха китарата

„Родителите ми държат на оценките и ми забраняват да правя това, което обичам. Пренебрегнаха всичките ми интереси и ми изхвърлиха китарата, защото успехът ми се понижи.
Нямам никакъв интерес към алгебра, физика и химия, обичам литературата и английския, но родителите ми вярват, че най-важното нещо са точните науки.
За всяка по-слаба оценка цял ден ми опяват, лишават ме от личните ми вещи (дневник, любими дрехи, плакати). А преди месец ми изхвърлиха китарата (спестих половината сумата аз, те платиха останалите пари и ми я подариха за рождения ден).
Китарата е скъпа, много я харесвам и не мога да си представя живота без нея. Подозирам, че следващите скандали ще бъдат още по-лоши.
Мъчи ме въпросът дали са постъпили правилно, дали химията и алгебрата са важни за един бъдещ режисьор и дали си струва да се измъквам тайно през прозореца, когато съм наказан“, пита 14-годишен младеж.

Ето отговора на психолог.

Бих искал да се обърна лично към автора на писмото: никога не трябва да излизаш през прозореца, защото в този живот винаги всичко може да се коригира, всичко е поправимо.
Все още имаш целия си живот пред себе си. Разбира се, китара, закупена със собствени пари, не трябва да бъде изхвърляна, дори от загрижените за успеха родители. Това е недопустимо, защото, първо, половината пари си спестил ти. И второ, другата половина е дадена от родителите, но даденото не може да бъде върнато.
Така че действието на родителите наистина е нелогично.
Ще станеш пълнолетен и ще можеш да живееш както намериш за добре. Но сега ти си на 14 години,  и дори да смяташ, че не е необходимо да учиш, все пак трябва да завършиш училище и няма измъкване от това.
Опитай се да бъдеш търпелив и да изчакаш, докато достигнеш пълнолетие. А междувременно се опитай да подновиш диалога с родителите си. Разбира се, и те трябва да положат усилия и да обсъдите заедно т всички нюанси. Но диалогът трябва да е без конфликти, както от твоя страна, така и от страна на родителите.
Не знаем други подробности, а само описаното в писмото.
Не можем да знаем дали конфликтите възникват само заради „лоши“ оценки или има други причини за скандали.
В тази ситуация би помогнал семеен психотерапевт, който може да помири и двете страни.

Когато плановете не съвпадат 

Представите на детето и родителите за бъдещето не съвпадат.
Разбира се, проблемът тук не е китарата, а фактът, че родителите не чуват сина си.
Няма значение дали свири на китара или се е занимава с нещо друго – спорт или нещо, което се разминава с възгледите на родителите.
Във всеки случай конфликтът би бил неизбежен, защото родителите не се съобразяват с желанията на детето си. Те вярват, че то е тяхна собственост и могат да му диктуват всякакви условия. Според тях то трябва да бъде такова, каквото те искат.
Но това е невъзможно, защото всеки човек иска да живее своя живот.

Желанието за самостоятелност

Родителите със сигурност искат най-доброто за детето си. И най-доброто в съзнанието им често не съвпада с това, което детето иска. По свой начин те показват любов към сина си. Според тях той не трябва да има слаби оценки. Може би се страхуват, че с такива оценки то няма да може да завърши и няма си намери професия в бъдеще.
Отговорност на родителите е да изградят канструкнивни отношения.
Ти можеш да помогнеш, да ги помолиш за помощ. Например да разбереш какви оценки биха ги удовлетволили и дали могат да ти  помогнат да си подобриш успеха. Това може да се случи само, ако успееш да смекчиш тийнейджърския максимализъм, за да водите диалог без скандали.

За 14-годишна възраст такива ситуации могат да се считат за норма, тъй като на тази възраст човек развива независим поглед върху живота си, което противоречи на идеите на родителите.
В идеалния случай родителите трябва да се споразумеят с него преди пубертета и да решат заедно какъв план ще следват. Тогава ще има по-малък риск от тийнейджърски бунтове.

Мона Василева