За какво спря да ми пука, щом станах родител

Когато станах баща за първи път преди 9 години, се притеснявах за ужасно много за дреболии, като например как изглежда синът ми навън, как се храни, как се държи. Тревожех се как изглеждам като родител. Мисля, че това се дължеше на факта, че съдех останалите родители, преди да имам собствени деца. Често си казвах: „Когато стана баща, няма как да позволя на детето си да се държи по такъв начин.”

Очевидно съм бил по-добър родител, преди да имам деца.

Но сега, няколко години по-късно, започнах да осъзнавам какво има значение и какво – не. Фактът е, че да си родител е крайно стресиращо и е важно да знаеш къде си заслужава да влагаш усилия. И честно казано, уморих се да се боря с децата си за неща, които нямат значение. Започнах да си казвам „Не ми пука” много по-често за дреболиите и се чувствам страхотно.

1. Не ми пука дали децата ми винаги ядат органична храна.

Да накарам хлапетата да хапнат нещо, различно от макарони със сирене или пълни със захар зърнени закуски, е една от битките, които се уморих да водя. В един момент си спомням как купувах органични макарони със сирене, само и само да се убедя, че правя най-доброто за тях.

После направих грешката да прочета хранителната информация на кутията и си дадох сметка, че се самозалъгвам. Тази простотия беше забележително нездравословна. Това не значи, че не слагам здравословна храна на масата. Предлагам на децата си всякакви здравословни опции и настоявам да ги опитат. Но истински се уморих всяко хранене да се превръща във война, затова просто вече не си го слагам толкова на сърцето.

Гледам децата да са нахранени. И това е.

2. Не ми пука дали физиономиите им са чисти.

Бях обсебен дали лицата на децата ми са чисти, докато разбрах, че духовият оркестър в носовете им няма да си вземе почивка. Вече не ги преследвам с мокри кърпички. Просто оставям оркестърът да свири. Повечето от сополите биват изядени, но няма проблеми – нали са органични.  

3. Не ми пука за капризите им в магазините.

Много се впрягах от капризите на децата на публично място, докато не осъзнах, че тези пристъпи всъщност са белег за добри родители. Да научиш децата как да се държат в обществото е плод на милиони уроци по благоприличие и уважение, които се случват на милиони различни места.

Когато децата ми започнат да приискват в магазина, означава, че съм сложил граница, а на тях не им е харесало. Изобщо не ме интересува дали е дразнещо. Няма да поставя детето си под карантина или да му дам каквото иска в магазина, само за да мълчи. Това не е добра грижа и не по този начин ги учиш как да се държат на публично място.

4. Не ми пука за обувките на децата.

Първия път, когато отидох до магазина с детето си, а то беше без обувки, се почувствах като пълен неудачник. Сега вече съм по-скоро „По дяволите това, трябва да купим мляко.” Боря се с тях, за да ги обуя, а те си изритват обувките. Пилеят ги навсякъде – в църквата, в парка. Почти невъзможно е да държиш едно дете в обувките му, освен ако не ги залепиш за него. Затова спря да ми пука. Просто ще оставя природата да се справи с този проблем.

5. Не ми пука дали къщата ми е идеално чиста.

Преди много ме бъркаха играчките по пода и боклуците по масите. Сдухвах се от чиниите в мивката. После ми стана ясно, че да имаш безупречен дом е страхотно и така нататъка, но да прекарваш време с децата си е много по-добре. Затова чистим, но вече не ни е приоритет номер 1. Да прекарваме качествено време с децата си е на първо място в списъка ни.  

6. Не ми пука дали децата ми участват във всички извънкласни занимания.

Голяма част от родителските грижи включват извънучилищните занимания на децата. И макар че те са прекрасни, не се впрягам толкова да карам децата си да прекарват всеки уикенд на футболното игрище или в залата по танци. Записали сме ги на това, което им харесва. Имат си по едно допълнително занимание на година, а останалото време прекарваме в игри на двора. Вълшебно е.

7. Не ми пука за контрола върху електронните устройства.

Реалността за родителя през 2016-а е постоянно менажиране на мобилни приложения, YouTube и интернет. Децата ми не гледат детски филмчета в неделя сутрин. Вместо това гледат идиоти в мазета, които играят Minecraft, или YouTube видеа на хлапета, които отварят магически яйца и ядат сладкиши. Абсолютно нищо не разбирам от тези неща и по никакъв начин не са образователни.

И макар че ограничаваме времето, което прекарват пред екраните, има какво да споделя относно връчването на таблет в ръцете на малкото след тежък работен ден. От време на време имам нужда от мир и спокойствие. Когато и трите деца са пред някакви екрани, има такова спокойствие в дома ни, че си заслужава нарушаването на правилата ни за ползване на електронни устройства.

8. Не ми пука дали ще бъда доброволец за всяка тъпа дреболия.

Когато в училището се правеше списък с родители, които ще помагат за нещо, винаги се записвах. Но като се добави и работата ми, си дадох сметка, че не прекарвам никакво време с децата си, защото се опитвам да помагам с едно или друго. Сега се записвам, само когато мога, но винаги поставям времето с хлапетата на първо място.   

Това не е пълният списък с неща, за които вече не ми пука. Има и други. И естествено, списъкът расте. Но тези са някои от най-важните. Това е по-скоро опит да запазя приоритетите си. Работата е там, че да си родител е стресиращо и изтощаващо по най-хубавия начин, а да се научиш как да подреждаш приоритетите и времето си като такъв всъщност е единственият начин, по който да запазиш здравия си разум.

Клинт Едуардс

Автор на книги за родителството и на собствен блог. Може да го следите във facebook и twitter.