Писмо до дъщеря ми: Защо по-рано не научих това

Понякога гледам дъщеря си и ужасно съжалявам, че не може да види себе си по начина, по който я виждам аз.
Не вижда колко е умна и красива. Срамежлива е, слуша другите и се разстройва от критики и злобни коментари.
Тя не знае това, което аз, възрастен човек, вече знам. Това знание прави живота по-лесен. Но са необходими толкова много усилия, за да се получи.
Ето какво искам да й кажа и дано го чуе.

Майка преграща дъщеря си. Снимка: Shutterstock

Първо, трябва да се отървеш от вредните си нагласи, да се научиш да слушаш и разбираш себе си.
Забрави за всички въпроси от типа „Какво ще си помислят хората за мен?“ и „Ами ако не ме харесат?“.

Трудно е, когато си дете. Но все пак записах нещата, които ми се искаше да знаех по-рано и които наистина искам да обясня на детето си:

1. Не е нужно да се харесваш на всички. Когато разочароваш някого, това е негов проблем, не твой.

2. Конфликтите трябва да се разрешават, а не да бързаш с извинения, само, за да не ядосаш някого. .

3. Трябва да можеш да приемаш, разбираиш и регулираш емоциите си, а не да ги потискаш.

4. Когато хората те обиждат, обидните думи се отразяват на тези, които ги изричат, а не на теб.

5. Мненията на другите теб не определят твоята стойност.

6. Хората, които не са съгласни с теб или са ти ядосани, могат да те научат на нещо; просто трябва да помислиш за това и да обърнеш внимание.

7. Най-важното е да вярваш в себе си и в ценностите си, независимо от мнението на другите.
 

8. Щастието е твой избор. Изключително важно е да намираш радост в малките неща.
 

9. Когато се чувстваш зле, намери някой, който се чувства по-зле, и му помогни. И да, това наистина работи.
 

Източник: Chips Journal, Мона Василева