Ново издание на "Джелсомино в страната на лъжците"

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

Джани Родари

Готови ли сте за свежа порция Джани Родари? Новото цветно издание на „Джелсомино в Страната на лъжците” ("Сиела") с твърди корици е вече тук, при това богато илюстрирано от художника Дамян Дамянов – автор на кориците и илюстрациите на други знакови творби на Родари, излизали наскоро на български - „Приказки колкото усмивка” и „Граматика на фантазията”.

Страната на лъжците е чудато място, където всичко е наопаки и хората казват обратното на действителността, кучетата мяукат, котките лаят, а честните люде влизат в затвора. Италианският майстор на истории за деца Джани Родари ни кани на забавно пътешествие из шарената Страна на лъжците, при това в компанията на не кого да е, а на един от най-знаковите му герой – Джелсомино, чийто глас е толкова силен, че само с един поздрав запраща шапките на хората високо в небето. 

Убеден, че необикновената му дарба му носи само неприятности, Джелсомино напуска родното си село и поема на околосветско пътешествие в търсене на щастието. Ненадейно гръмогласното момче попада в най-шантавата държава на света: Страната на лъжците. В компанията на трикракото, нарисувано с тебешир коте Дзопино и на още куп приказни герои Джелсомино се впуска в славна битка срещу несправедливостта.

Решен да я спечели, гръмогласният герой на синьор Родари ще се сблъска с хитрия и смел пират Джакомонe, както и с още куп неприятности, които ще ви разсмеят от сърце.

Илюстрация: Дамян Дамянов

„Джелсомино в Страната на лъжците” носи характерния за автора си чар и учи децата на приятелство, любов, доброта и най-важното – на необходимостта от въображение. Тя излиза с класическия превод на Иван Белчев.

Ето откъс:

Дзопино честно ни разкрива една история горчива

– Трябва да знаеш… – започнал разказа си Дзопино. Аз обаче ще съкратя неговия разказ, за да не ви карам да губите много време.

Много преди Джелсомино да пристигне в тази чужда страна, тук бил пристигнал от морето хитър и смел пират, наречен Джакомоне – мъж, достатъчно едър и пълен, за да може да носи подобно име, без да се прегърби, и достатъчно възрастен, за да му се иска да си уреди живота.

„Ех, младостта вече си отиде! – казал си един ден той. – Дойде ми до гуша да скитам по морето. По-добре е да завладея някое островче и да се оттегля от досегашната си професия. Разбира се, няма да забравя и моите пирати: ще ги направя домоуправители, лакеи, конегледачи и няма да се оплакват от своя главатар.“

И след като решението било взето, Джакомоне започнал да търси подходящо островче. Но всички му се стрували малки или пък ако отговаряли на вкуса му – не се харесвали на останалите членове от бандата. Един искал на острова да има река, за да може да лови пъстърва, друг искал кино, трети – банка, за да даде под лихва печалбите си от пиратския занаят.

– Защо да не завладеем нещо по-голямо от едно обикновено островче? – предложили пиратите.

Работата завършила с това, че завладели цял един град с всичките му жители, с банките и театрите, с околните реки, по които можело да се ходи на риболов и на разходка с лодка в неделен ден. Всичко това, разбира се, не е нещо необикновено: много често се случва банда от пирати да завладее една или друга страна в някоя част на света. Щом завладели страната, Джакомоне побързал да смени името си – той се нарекъл крал Джакомоне I – и да назначи своите хора за адмирали, церемониалмайстори, царедворци и началници на пожарната команда.

Естествено, Джакомоне издал и закон, който задължавал всички да го наричат „Негово величество“ и който при неспазване предвиждал отрязване на езика за наказание. Но за да бъде сигурен, че никому няма и да хрумне да говори истината за него, Джакомоне заповядал на своите министри да преправят речника.

– Трябва да се сменят всички думи! – обяснил той. – Така например думата пират отсега нататък ще означава благородник. Така, когато някой каже, че съм пират, какво ще означава това на новия език? Ще означава, че съм чистокръвен благородник!

– Браво! Кълнем се във всички китове пирати! – заревали възторжено министрите. – Това е идея за музея!

– Сега всичко ясно ли е? – запитал ги Джакомоне. – Тогава почвайте: сменете значението на всички думи: на вещи, на животни и на хора! Например рано сутрин, вместо да се казва „добро утро“, ще се казва „лека нощ“. Така моите поданици ще започват деня с лъжа. Естествено, преди лягане ще трябва да се казва „добър ден“.

– Прекрасно! – извикал един от министрите. – А вместо: „Какво красиво лице имате!“, трябва да се казва: „Лицето ви е само за плесници!“

В началото хората често се обърквали. Така например те отивали за хляб на фурната, като забравяли, че там се продават тетрадки и моливи и че хлябът се продавал в книжарницата. Или като се разхождали из парковете, случвало се някой да възкликне:

– Какви чудесни рози!

Тогава изведнъж от храстите изскачал някой от хората на крал Джакомоне с готови белезници.

– А така! Браво! Ето кой нарушава законите! Как ви дойде наум да наричате рози морковите?

– Моля за прошка! – започвал да заеква нарушителят на закона и бързал да изкаже възхищението си от другите цветя в градината. – Каква прекрасна коприва! – казвал той, като сочел теменужките.

– Не, не, тези не ми минават! Вие вече извършихте престъплението. Ще прекарате известно време в затвора и ще се научите да лъжете.

А онова, което се случвало в училищата, изобщо не може да се опише. Джакомоне наредил да се сменят всички числа от питагоровата таблица. За да се направи сбор, трябвало да се изважда. Вместо да се дели, трябвало да се умножава. Учителите не успявали да поправят задачите. А за учениците това било чудесна работа: колкото повече грешели, толкова по-сигурно било, че ще получат добра бележка.

А съчиненията?

Можете да си представите какво ставало, когато думите имали обратно значение. Ето например как един ученик, който по-късно бил награден с медал от фалшиво злато, развил темата „Опишете един хубав ден!“.

„Вчера валя: ах, какво удоволствие е да ходиш под дъжда, който пада на едри капки! Хората най-сетне можаха да оставят вкъщи чадърите и връхните си дрехи и да излязат навън по ризи. На мен не ми харесва, когато грее слънце: трябва да си стоиш вкъщи, за да не се измокриш, а нощем да наблюдаваш лъчите му, които тъжно осветяват керемидите на вратата.“

За да можете напълно да оцените съчинението, трябва да знаете, че на този език „керемидите на вратата“ означава „стъклата на прозореца“.

Но това не е достатъчно, за да разберете реда в страната. В Страната на лъжците дори животните трябвало да се научат да лъжат: кучетата да мяукат, котките да лаят, конете да мучат, а лъвът в клетката на зоологическата градина трябвало да църка, тъй като неговият рев бил определен за плъха.

Само рибите във водата и птиците във въздуха можели да си позволят да не държат сметка за законите на крал Джакомоне: рибите, защото винаги мълчат и никой не може да ги задължи да лъжат, а птиците – защото придворните кучкари не можели да ги арестуват. Птиците, както винаги, продължавали да си пеят и често се случвало хората печално да ги заглеждат.

– Щастливци! – въздишали хората. – Никой не може да им налага глоби.

Източник: "Книжен ъгъл"