Игрите, които играем: Пъзелите

Много от родителите насочват децата си към тази игра, тъй като тя стимулира способността им да наблюдават и да навързват детайлите на една цялостна картина. Ангажира мисленето, развива пространствената представа, въображението. Оказва влияние върху фината моторика, както и върху личностни качества като търпение, устойчивост, самостоятелност.

А и самите родители много често си падат по реденето на пъзели - това е едно от "модерните хобита" и на големите, но сега се спирам на пъзелите, подходящи за децата на 2,5-3-годишна възраст.

Има най-различни, според развитието на детето и натрупания опит. Започва се с една или две части, които детето трябва да постави на мястото им, като постепенно се усложнява. 3-годишните спокойно могат да се справят с пъзели, с около 12-15 части, а някои - и с повече.

Това, което всъщност стои зад проявения интерес към този вид игри, е способността на малкото да детайлизира. Затова то трябва предварително да има „обем“ от информации, с които да борави, т.е. - представи за форма, цветове, пространство, които се упражняват в реденето на пъзели.

Самото подреждане на елементите показва, че човек има осъзнавана представа за цялото и спокойно може да я разгради на части. Например, ако вземе самите книги пъзели, които са с около 8-10 елемента, детето предварително вижда цялата картина.

Запознава се под формата на приказка какво се случва, което засилва интереса му. След това му се обяснява и показва как могат да се подредят отделните елементи - разбиране на рамката, фокусиране върху определен ключов символ като риба, къща и т.н. и изграждане на детайлите около него.

Играта, ако вземем например сглобяване на човешка фигура или животно, упражнява отделните елементи и тяхното местоположение. Например: мечето има глава, тяло, крака, които се поставят в определен ред и място.

По този начин детето един път упражнява детайлизиране на представата (мече), представата му за пространство (главата седи над тялото, а краката под него). Всичко това води до изграждане на връзки между отделните части, които с упражняване в различни ситуации стават устойчиви и оказват влияние върху развитието на всички психични процеси.

Другата особеност е развитие на качества като наблюдателност, търпение, самостоятелност. Детето започва да се занимава само, без необходимостта от родители или други хора. Самата игра е един вид „подреждане" на цялата информация, която то има.

Тук искам само да спомена, че тази игра често се използва от родители или хора, включени в отглеждането на детето, като начин то да седи кротко. Тя не може да се използва като основен обучителен елемент по време на развитието на детето, а като допълващо средство, спомагащо за това.

Снимка: личен архив

Десислава Александрова е завършила психология и магистратура във Варненски Свободен Университет. Специализирала е психоанализа към Българска школа по психоанализа и работи там. Контакти: d.andreeva.alexandrova@abv.bg; 0878 65 77 84