По-трудно е, отколкото очакваме
Снимка: Shutterstock
Децата са адаптивни, бързо учат чужд език, приспособяват се и към чуждата среда, лесно създават приятелства. Поне такова е общоприетото мнение.
Елена Сай, журналист и майка на 2 деца, която е прекарала две години в Берлин, обяснява защо това не е точно така.
Ето нейния разказ:
Преди две години пристигнахме със семейството ми в Берлин. Не знам какъв текст ще се получи, започвайки с тази фраза, но е нещо, за което досега не съм писала – за интеграцията на моите деца в чуждата страна и най-вече за митовете, които са особено популярни и подвеждат много родители.
Най-популярният сред тях, от който аз лично пострадах (а вероятно и не само аз), гласи:
Само след половин година децата свободно ще говорят езика. Не се притеснявайте!
Нямам представа откъде се е взела тази цифра – 6 месеца, но ще я чувате и срещате постоянно.
Пристигнахме в Берлин, когато синът ми беше на 8, а дъщеря ни – на 3 години и едва беше почнала да говори на родния си език. До този момент никой от нашето семейство не беше учил немски. Страшно се притеснявах за децата, които веднага тръгнаха на немска детска градина и училище, без да знаят и една дума на този език.
Аз се записах в рускоезична група във фейсбук в Германия, за да получавам някаква информация. И знаете ли какво открих? Точно това: „След 6 месеца децата ви спокойно ще общуват на немски!“
Мина половин година, след това още половин. Естествено – нищо не се получи с усвояването на немския.
През първите месеци в детската градина дъщеря ми плачеше така, че сърцето ми се късаше: “Мамо, аз нищо не разбирам от това, което там говорят! С никой не мога да си играя!“
Малко по малко децата започнаха да се оправят с немския след една година, а на втората – проговориха.
До този момент синът ми не беше прочел нито една книжка на немски, а филми и анимации децата предпочитаха да гледат на руски.
Вероятно, ако детето има някаква склонност да учи чужди езици, ще успее да се справя и по-бързо. Тогава родителите трябва да се щастливи. Няма да им се наложи да преживеят периода на сълзите и детските истерии. Но не е добре всички, които eмигрират, да таят надежди, че този преход е лесен и езикът се усвоява за 6 месеца.
Децата бързо се адаптират, лесно забравят предишния си живот и свикват с новия
Това е още един мит. Който не е по-малко подвеждащ. Наистина децата попиват като гъби и лесно се вписват в новата обстановка. Но в продължение на една година нашата дъщеря непрестанно ни питаше, защо вече не ходим при баба в събота и неделя, и кога ще я заведем на любимата ѝ детска площадка.
„Искам сега, веднага!" - крещеше тя, и нямаше кака да ѝ обясним, че нейната площадка е на повече от 2000 километра от нас.
На по-големия по-лесно обяснявахме всичко, но това въобще нe значи, че той не тъгуваше за предишния си живот и за приятелите си.
Децата бързо ще си намерят приятели в новата страна
Децата ни си намериха приятели в Берлин. Когато започнаха да говорят немски. Тоест след около 1 година.
На първия берлински рожден ден на сина ми имаше 3-ма гости – мама, татко и сестра му.
Той се държеше мъжки, колкото можеше, но видях, че отчаяно му липсват приятели и общуването с тях. Затова измислях тематични детски вечери и канех деца у дома да правят оригами, да играят монополи и други настолни игри.
Записах го в творческо студио, водих го на всякакви мероприятия, подходящи за неговата възраст. С часове стоях на детската площадка, на която дъщеря ми обикаляше около немските деца, но не смееше да ги заговори. Сега тя има 2 приятелки и бъбри на немски без притеснения.
Не ми се иска да го призная, но се справя с немския по-добре, отколкото с руския. Тя ходи на гости и посреща в къщи, получава и покани за детски рожденни дни.
В списъка за 10-ия рожден я ден на сина ми имаше 7 души. Той има приятели от класа, с които се разхожда и излиза вечер.
Но всичко това се случи след година - две престой в чуждата страна.
Не искам да съм черногледа. Но всички ние сме различни. Децата – също. Те имат различна нагласа за учене на чужд език, с различни темпераменти, характери и потребности са. Разбира се, че те научават езика, намират приятели и се вписват в средата.
Забравете обаче тези 6 месеца. На някои са им нужни 2 – на други дори 3 години. А за някои пътят към адаптацията може да се окаже още по-труден – с нервни сривове, които налагат психологическа помощ.
Така че митовете за бързата адаптация на детето, могат само да подведат родителите. Хубаво е да се надяват на най-доброто, но е добре да бъдат подготвени на всичко.
Елена Сай, адаптация Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари