Не чакайте хлапето да „израсте“ проблемите

Защо е важно ранното детско развитие? Психологът Магдалена Данаилова обяснява

Снимка: Guliver / iStock

Напоследък много се говори за ранно детско развитие, което е чудесно. Малко са обаче все още хората, които осъзнават неговата важност.

Визираме първите години от живота на детето след раждането - в някои страни това са първите три години, според други става въпрос за пет години, а има и експерти, които говорят за етап от цели осем години.

Истината е, че не можем да сложим граница между периода на ранното детско развитие и този след него. Важното е, че игрите, речта и изобщо поведението ни спрямо детето през първите години от неговия живот го оформят като личност и му дават основата, върху която ще стъпи след това.

Колкото повече чакаме детето да порасне, за да „израсте“ даден проблем, толкова по-лоша „услуга“ му правим в действителност, защото колкото по-рано започнем интервенция там, където е необходима, толкова по-добри са прогнозите за развитието на детето след това.

Като Тарзан

В историята има известни случаи на деца, изоставени от своите родители и отгледани в много тежки житейски условия, включително и от животни, както е в приказката „Тарзан“. Тези истории са добре познати на много специалисти, но малко родители знаят какво всъщност може да се случи, ако детето не бъде стимулирано по правилен начин през този изключително критичен период от неговия живот.

Снимка: Guliver / iStock

Разбира се, това са крайни примери, които не се виждат всеки ден, но пък са много добър показател за това колко е важно да не изпускаме този така благодатен за промяна и обрат период - ранното детско развитие.

Децата, отгледани от животни и намерени години по-късно, или не научават изобщо човешката реч, или пък никога не достигат говорните умения на своите връстници и така винаги изостават от нормата. Те не могат да се хранят с прибори и научаването на тези умения също изисква двойно повече усилия и старание, отколкото на децата на тяхната възраст. И това не е всичко, но подробностите са излишни.

Тези случаи са пример, че ако едно дете не бъде изложено в среда, благоприятстваща неговото развитие, може никога да не усвои дадени умения, които иначе ще са му необходими, за да функционира самостоятелно в нашето общество.

Как да помогнем:

Човешкият мозък е пластичен и с годините губи тези нервни връзки, които не са били използвани. Ето защо, ако не чуваме човешка реч, няма как да научим такава. Ако не упражняваме уменията за самостоятелност, като обличане, събличане, хранене и къпане, отново няма да можем да го правим сами.

Мозъкът съхранява тези синапси, които са били не само формирани веднъж, но и са били многократно използвани и са станали устойчиви. Това е и причината първите опити да са винаги трудни, но с времето всяко умение, което усвояваме, става все по-лесно и по-лесно. А веднъж научим ли го, не можем да го изгубим, щом го упражняваме достатъчно често.

Затова е от огромно знамение на какво ще научим детето през първите години от неговия живот.

Ето и някои съвети за това как да бъде подпомогнато развитието на децата в този период:

Снимка: архив на авторката

- Четете приказки и стихотворения, пейте песни, говорете по картинки,

- Имитирайте животни и превозни средства,

- Назовавайте частите на тялото,

- Играйте подвижни игри като „балонът се надува“ и гоненица,

- Творете, рисувайте с пръсти и крака, стройте кули и къщи от мебели и всичко останало, което ви дойде на ум.

Поощрявайте всеки опит на децата за самостоятелност - ако искат сами да си сипят сок, сами да си залепят лепенките на обувките... Дори и да не правят тези неща перфектно, те ще се научат, ако ги оставим да опитват и ако им помагаме, като постепенно оттегляме тази наша помощ. Така ще намалим и зависимостта от нас, децата ще станат по-уверени.

Играйте много игри и използвайте въображението си, защото точно през игрите децата научават най-много за себе си и за света около тях. 

Магдалена Данаилова е детски психолог и специалист ранно детско развитие.

Завършила е бакалавърска степен по психология в Абърдийн, Шотландия, където е преминала и двужодишен курс по консултантски умения. После завършва магистратура „Детско-юношеска и училищна психология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Била е доброволец към няколко центъра и организации. Работила е като психолог в ЦСРИ на лица с проблеми от аутистичния спектър, а от 2016 г. работи в Център за ранно детско развитие и психологическо консултиране "Шарено детство", на който е един от създателите.

"Работя по австралийска система за ранно детско развитие - Киндиру, а също така съм и консултант по невромоторни незрялости към същата програма", обяснява Магдалена. "Интересите и компетенциите ми са свързани с ранното детско развитие, както и разстройства и особености в психичното, социалното и емоционалното развитие на децата."

Коментари
Последни видеа