При преждевременно раждане бащата е по-уплашен

Проф. д-р Ролф Майер е директор на клиниката по детско-юношеска медицина в Марбург, Германия. Професионалният му път започва от 1986 до 2002 г. като помощник лекар, лекар, старши лекар и лекар специалист по детски болести към Хумболтовия университет в Берлин.

Снимка: Калоян Георгиев

 През 1991 г. специализира неонатология и през 2002 г. става лекар в Клиниката по неонатология в Берлин и директор на клиниката по неонатология и невропедиатрия в град Марбург.

Успоредно с клиничната си практика проф. Майер преподава в университета в град Улм, а от 1995 г. е хабилитиран лектор към университета „Хумболд“ в Берлин. Проф. Майер бе у нас, за да подкрепи новия проект на фондация "Приятели", който предвижда по-продължителна грижа за недоносените бебета. Идеята е подготвен екип от акушерка и психолог да посещават семейството в продължение на 1 година след изписване на недоносеното бебе, за да помагат и да съветват родителите.

Проф. Майер, в Германия има практика жените, които са застрашени от преждевременно раждане, да се следят още преди то да се случи. Как става това?

Едно преждевременно раждане не се случва внезапно. Понякога седмица или дни преди раждането вече има първи признаци. И ние отиваме при майката, а при възможност се опитваме да включим в този разговор и бащата. Разговаряме и им обясняваме какво означава едно дете да се роди преждевременно. Какви шансове има да оцелее, какви са опасностите, както и какви усложнения може да се очакват. Защото е вероятно това дете да не оцелее, или да е със сериозни уреждания.

Едновременно с това има голям шанс преждевременно родените деца да бъдат здрави и да водят съвсем нормален живот. Ние като лекари не можем, разбира се, да дадем гаранция за нищо. Ние се опитваме заедно с родителите да намерим общ път. Искаме да помогнем и да ги подкрепим в този труден момент. Затова имаме психолог, който е обучен специално за работа с родителите.

Какво по-точно обяснявате на родителите, които очакват недоносено бебе?

Много е важно реалистично да им обясним ситуацията. Да знаят какви са опасностите и какви усложнения може да се очакват. Важно е да говорим така, че да не им отнемем надеждата и радостта. Защото ще им е нужна много сила, а ние, лекарите, обикновено разказваме само лоши неща. Родителите трябва да мислят позитивно и да имат голяма надежда и оптимизъм, когато се очаква преждевременно раждане. На нас, родителите, са ни много необходими и след като детето се роди. Трябва да можем да работим добре заедно, защото на практика сме два екипа. Родители и лекари са тези, които се борят за живота на детето. Ние не можем да успеем без семейството.

Кои са най-често задаваните въпроси, които тревожат родителите, ако бебето предстои да се роди в 22-ата - 24-ата седмица, в така наречената „сива зона“. Известно е, че тогава прогнозите за оцеляване на бебето, дори да е без дефекти, в бъдеще са „на кантар“?

Родителите питат първо какъв е шансът детето да оживее. Вторият въпрос е какъв е шансът детето да е здраво или да е с някакво увреждане. Това са най-честите въпроси. Има и един трети – дали интензивната медицина, която ще се прилага, ще бъде свързана с болка и страдание за тяхното дете. Защото родителите не искат детето да страда и да изпитва болки. Затова трябва добре да се прецени. И, когато кажем, че шансът на детето да оживее е много малък и е много възможно да изпитва болки, те може да откажат живота му да се поддържа с възможностите на съвременната медицина.

Ако обаче сме сигурни, че шансът на бебето да оцелее е много голям, въпреки, че е възможно да изпитва малки болки, свързани с реанимацията, тогава се прави всичко възможно за спасяването му.

Практиката веднага след раждане бебето да се сложи голичко върху гърдите на майката вече се пробва у нас, докато в Германия тя има традиции. Разкажете за тази практика и за ползите?

При преждевременно родените деца това не е възможно, защото има други, по-спешни задачи. Докато при нормално родените това у нас е практика. След като излезе на бял свят, бебето веднага отива върху гърдите на майката. Преждевременно роденото обаче иска много повече медицински грижи и трябва да бъде „обслужено“ – да го стабилизираме, да го предпазим от прекомерно охлаждане, като се завие в одеала, сложи се на термолегло...

Веднага, след като състоянието му се стабилизира и премине от интензивното в общо отделение, то се слага в „кенгуру“, за да е до майка си. Защото контактът “кожа до кожа“ изгражда и стабилизира връзката между майката и бебето. Тя е изключително важна.

В Германия родителите имат ли контакт с недоносеното бебе – колко често и как се осъществява?

В първия момент – не. Майката остава в женската клиника, а бебето – в интензивно отделение. Те са на няколко метра един от друг, но са разделени. Тя обаче може редовно да посещава детето. По-късно може да стои с него в „родителската“ стая. Имаме и стаи, в които майката може да живее заедно със своето недоносено бебе.

Май пропуснахме да говорим за бащата?

Жените и мъжете реагират по различен начин и не само, ако бебето се роди преждевременно. Разликата обаче се вижда особено ярко при преждевременно родените. Някои бащи наистина имат емоционални проблеми. Те са по-плахи и уплашени. Но ние им даваме смелост. Опитваме се да го правим не само с майката, но най-вече с таткото. Защото той като че ли има по-голяма нужда от подкрепа. И когато имаме близначета, например, слагаме в „кенгуруго“ едното бебе при майката, другото - при таткото. На следващия ден разменяме бебета. Това, което е било при майката, отива при бащата. Така всеки от родителите може да изгради контакт с детето.

Веселина Мончева