Защо е по-трудно да запомняме устна информация

Мозъкът има способността да помни избирателно и да „чисти“ ненужна или болезнена информация – това е вече доказано, но сега учените успяха да вникнат в още един аспект на фрагментарната памет.

Защо човешкият мозък често „се проваля“, като запомня само части от онова, което е чул – на този въпрос отговориха психолози от Тексаския университет в Остин заедно с лингвисти от местна научна лаборатория. Те са изследвали няколко десетки доброволци, които владеят добре английски език, но само част от тях са негови носители.

На всички тях им били прочетени куп изречения с бързо темпо и характерен изговор, а после други изречения, но по-бавно, като думите били изговаряни точно и ясно.

После всички били помолени да изговорят всичко, което са запомнили.

Резултатът: и тези, за които езикът е бил майчин, и онези, които са го научили в последствие, успели да отложат в паметта само тези думи и изречения, които са произнесени бавно и ясно, а „разговорният“ формат на речта се оказал доста труден за възпроизвеждане.

Това е свързано с факта, че когато слушаме бърза и неясно изразена реч, за да я разберем, трябва първо да “разчетем” онова, което сме чули.  И интелектуалните ресурси на мозъка се концентрират над този процес, а за запомняне на съдържанието не остава достатъчно „място“, според изследователите.

Техните резултати ще бъдат обсъдени и с научното акустично общество, но отсега се мисли как в бъдеще това ново разбиране може да помогне за производство на лекарства, които ще ни спестяват последствията от силния стрес, които влошават качеството на живот.

Така ще се заличават само спомените, които причиняват болка и дискомфорт, и лекарствата няма да навреждат на общото състояние на паметта.

Източник: medpulse.ru, адаптация Марина Атанасова