Те пречат и в детската градина, и в училище, обяснява Станислава Чуринскиене
Снимка: Getty
Един ранен белег за правилното развитие на детето е така нареченото „споделено внимание“. Термин, който придобива все по-голяма популярност напоследък.
Той обединява важни прояви и елементи от съзряването от най-ранна възраст – бебето протяга ръчички към мама, за да го гушне, смее се с глас, следи я поглед, когато се движи из стаята ... дребни сигнали за доброто му психоемоционално развитие, които се проявяват много преди то да проговори или да не проговори въобще, заради нарушения.
Колко важно е развитието на „споделеното внимание“ и кои са основните моменти, на които майката да обърне внимание, разказва Станислава Чуринскиене.
Снимка: авторът
Станислава Чуринскиене е специалист по ранно детско развитие, както и член на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина. Тя е председател на сдружението "Всяка дума", което се занимава с ранна интервенция на деца със затруднения в развитието и съвместна изследователска дейност с ВМА - Варна.
Това лято много родители ще се подготвят за първия учебен ден на децата си в предучилищна група или първи клас.
Предучилищните групи в днешно време предполагат снабдяване с комплект учебници, свързани с езиковото и речевото развитие на детето, опознаването на околния свят и математиката – нещо относително ново за българското образование.
Някои от тези родители бързичко ще получат обратна връзка, че детето не се справя толкова добре, колкото са очаквали и това ще е изненада за тях, тъй като то е проговорило навреме, вкъщи се справя с всички нужни задачи и дори в някои отношения може да изпреварва връстниците си.
Стига се до ситуации, в които родителят не може да повярва, че детето се справя трудно в клас, а учителите – че всички неща, които го затрудняват в клас, не са никакъв проблем вкъщи, ако с него се работи индивидуално.
И двете страни ще са прави… и няма да са. Какво се случва всъщност?
За да се впише едно дете в така нареченото фронтално обучение, при което един преподавател инструктира по-голям брой деца, то трябва да е в състояние да поддържа споделено внимание.
Същото се отнася и за работата в групи, когато всъщност задачата е дори по-усложнена – от една страна детето трябва да държи в главата си инструктажа на учителя и да общува с него, от друга – да обменя информация с още няколко деца, с оглед на това да се постигне работната задача.
Споделеното внимание е онзи процес, при който няколко души се фокусират върху един и същи предмет, обект, тема и са способни да поддържат концентрация, а и да взаимодействат така, че да се изпълни работна задача – да се научи нещо, да се направи съвместен проект, да се стигне до общо заключение.
Първото условие да се случи това е всеки в класа или групата да има достатъчен личен обем на внимание, но това не е достатъчно.
Споделеното внимание изисква още и нужните социални умения, някакво ниво на осмисляне и контрол над собственото състояние в момента и особено осъзнаване, че в ситуацията има още участници, които също имат принос в груповия процес и свои особености. Това означава, че и най-дребните нарушения в индивидуалното внимание, както и по-сериозни невроразвитийни нарушения като аутизъм, повишена потребност от движение и активност и т.н., ще пречат на споделеното внимание и функционирането в клас.
Детето може да се разсейва, да става от мястото си и да се движи, да изглежда пасивно и незаинтересовано, да показва ниски резултати в дисциплини, в които блести при индивидуален контакт с преподавателя.
Способността да се поддържа споделено внимание започва от съвсем ранната бебешка възраст на детето и е лесно да проследим как се развива то, ако знаем как се проявява.
Един от най-ранните признаци е протягането на ръце към родителя, за да бъде гушнато детето, както и редуването в издаването на звуци (родителят издава звук, детето издава на свой ред), контактът с поглед – детето поглежда родителя, родителя поглежда детето, детето отново поглежда родителя.
Малко по-сложен вариант е детето да проследи посоката, в която гледа или пък сочи родителят.
Следващото ниво е самото дете да посочи спонтанно в пространството нещо, което му е направило впечатление или да може да следи погледа и соченето на родителя в книжка, а след това и само да сочи назованата картинка или предмет.
В широка норма, до около година и три-пет месеца, е важно тези поведения да са факт и да са автоматизирани. Те са основата на доброто речево и психоемоционално развитие.
Част от споделеното внимание е и детето да може да реагира, когато е повикано по име – да се обърне и да погледне този, който го вика.
Друг признак е доброто разбиране на невербалните жестове – кимане за да и не, вдигане на рамене за „не знам“ и т.н.
Накратко, за да сме спокойни за споделеното внимание при детето до година и половина, то трябва да може да сподели интереса си към неща, като спонтанно ги посочи и се обърне към нас, за да провери реакцията ни, да може да проследи нашето посочване и да изрази отношение към показаното със звуци или изражение, да прави опити да успокои плачещ, да показва предмети и хора, когато ги назовем.
Хубаво е да може да посочи и човек, когато го назовем не само според ролята му (мама, баба, тате), но и по име.
Споделеното внимание се развива преди речта и е основата както на фронталното и груповото обучение по-късно, така и на способността да се поддържат връзки и да се проявява емпатия, да се разбират преживяванията на околните. Затова е важно, ако бебето и прохождащото дете изглеждат пасивни, незаинтересовани, имат нужда от множество подканяния, за да реагират на името си или не използват социални жестове, да се потърси оценка и подкрепа на развитието.
В по-късна възраст пък, след втората година, нарушенията в споделеното внимание могат да изглеждат като трудно въвличане в общи занимания в ясла, градина, детски центрове.
Може да се налага родителят да повика детето многократно, преди то да реагира (често погрешно възприемано като „инат“, „характер“ или „в момента нещо друго е много интересно и затова не ни отразява“) и да изглежда, че общите игри с родител или друго дете не са интересни – „бързо му омръзва“.
Възможно е детето да предпочита да се занимава само, да има паралелна, а не споделена игра, да не се застоява на едно място, когато му четем.
В такива случаи, обективна оценка на развитието с тест също би била полезна.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари