Три от най-големите болници в София - “Майчин дом“, Педиатрията и Първа градска болница, както и неонатологичните отделения в още 11 града на страната се включиха в Световния ден на кенгуру-грижата, който се отбелязва за първи път у нас.
Днес за 1 час те отвориха врати и пуснаха майките да сложат недоносените си бебета на гърдите кожа-до-кожа и да получат насоки как в бъдеще да се грижат за тях.
Методът има редица научно доказани предимства. В много страни на Европа, бебетата родени с тегло под 2500, не се отделят от майките и всички нужни медицински грижи се осъществяват, докато мъничетата лежат кожа-до-кожа върху родителя. Така емоционалният контакт с майката дава допълнителна помощ за оцеляването и правилното им развитие.
В България кенгуру-грижа все още не е наложена практика и фондация „Нашите недоносени деца“ полага усилия да промени това.
„Научно доказано е, че кенгуру-грижата носи много ползи за недоносената бебета. Тя не само, че не ги застрашава, но по основните медицински параметри (сърдечна и дихателна дейности) е равностойна на отглеждането в кувьоз.
Нещо повече – по други параметри кенгуру-грижата дори дава по-добри резултати за състоянието на бебетата – предпазва от инфекции, води до по-добра терморегулация, подпомага кърменето и поддържането на лактацията, подобрява съня и предпазва от мозъчни кръвоизливи, подобрява психическото и двигателното развитие, съкращава болничния престой.
Преждевременно родените, с изключение на екстремно недоносените, могат да получават всички медицински грижи и процедури и върху гърдите на майката, не само в кувьоза“, каза д-р Бояна Петкова, медицински експерт във фондация „Нашите недоносени деца“.
Специалисти и журналисти видяха френския документален филм „Животът, който предстои” (La vie a venir), който показва преживяванията на една майка и нейните близнаци, които се раждат преждевременно в 28-ма гестационна седмица. Те прекарват повече от 100 дни в интензивно отделение, а филмът документира ежедневието в отделението, грижата и емоциите на майката, както и помощта от страна на медицинския персонал.
Мона Василева
