Колко е важно децата да имат домашни животни - прозренията на млада майка

Стига да се спазват правила за безопасно общуване

Снимка: Guliver / iStock

Когато реших да се омъжвам, родителите ми казаха: „Браво! Вие ни родете внучета колкото се може по-скоро, а вашите Бублик и Кася ще ги вземем ние да ги гледаме.“ Това тяхно желание ме потресе!

Защо толкова много хора мислят съвсем насериозно, че бебетата и животните не бива да живеят в един дом?! И привеждат различни аргументи: от това, че не е хигиенично и има опасност от алергия, до това, че животните ще ревнуват от детето. Чух дори следната абсурдна опасност: „Ако котето легне при бебето и му седне на лицето, детето може да се задуши.“

Доказано е – деца, които растат в обкръжението на домашни животни, са по-малко склонни към алергия и могат да развият по-силна имунна система от онези, които не са общували плътно с животни.

Обещах да внимавам къде ще сяда котето и оставаше да реша откъде да намеря време за пълноценна грижа за двамата наши домашни любимци, да помисля как да предотвратя възможната ревност към детето от тяхна страна. С мъжа ми решихме, че ще действаме според случая и ще се справяме с проблемите, когато настъпят.

И проблемите не закъсняха

Още щом със сина ми ни изписаха от родилния дом и престъпихме прага на дома, независимо, че и котето, и кучето моментално съобразиха, че бебето е най-важната ни скъпоценност и проявиха деликатност, опитвайки се да не ми попадат пред очите.

Чак след време разбрах, че това е древен еволюционен механизъм: в природата зверовете се стараят да стоят по-далеч от наскоро раждали жени – под въздействието на хормоналния коктейл всяка нова майка става крайно агресивна. И мен действително започна да ме вбесява всичко, което правеха котето и кучето – как то лае по пощенския куриер, как котката мърка и се умилква около спящото бебе. Как тези „мръсни животни“ искат да подушат и оближат моето чистичко бебе… Това премина, но не веднага.

У нас нахлуха и нови проблеми: човешкото ни дете започна да пълзи, да опознава света и страстно да иска да си играе с четириногите, а те въобще не бяха готови за това. И ако котката можеше във всеки момент да се спаси с бягство и да преодолее нашествието, като се скрие на недостъпно за бебето място, то с кучето беше по-сложно – енергичното хлапе все гледаше да достигне купичката с вода и храна на кучето, за да ги преобърне, и да го дръпне за опашката или за ушите.

Бублик се омърлуши, започна да се храни по-зле, не слушаше по време на разходките и започна да се дъвче. Но се разтревожих не на шега, когато веднъж изръмжа срещу бебето.

Пълна хармония

Консултирахме се със зоопсихолог и разбрахме, че не сме били прави и трябва да поправим грешките си, затова днес в дома ни важат няколко железни правила:

Снимка: Guliver / iStock

- Всяко от животните трябва да си има място, където да може да се скрие от детето и трябва да внимаваме то да не нарушава техните лични граници, когато се намират на своя територия.

- Бебето е неизчерпаем източник на хаос и именно затова е необходимо да внимаваме за спазване на всички домашни порядки и ритуали – за животните това са редовни разходки, игри и хранене, като не допускаме детето да ги безпокои по време на храненето.

- Също е важно да научим детето на правила за безопасно общуване с домашните любимци. Например, трябва да обясним, че котето не обича да го дърпат за ушите, а кучето се радва на подобен знак на внимание. И в никакъв случай да не оставяме сами животните и малкото дете.

Постепенно животът у нас се нормализира – Кася престана да се крие, когато зърне сина ни и сега често ляга с него да спят заедно през деня. А кучето е готово винаги да се притече на помощ, когато види, че съм уморена и да отвлече вниманието на детето за няколко минути да се погонят из стаята.

Наблюдавам тяхното трогателно приятелство и постоянно се улавям, че мисля от колко важно нещо щяхме да лишим детето ни, ако бяхме послушали родителите ни да се разделим с животните – те и децата са създадени да бъдат приятели. Е, в тази тяхна симбиоза има един проблем: равномерният пласт козина, който покрива пода след всяка по-бурна игра. Но и това не е страшно – както и очаквахме, у сина ни не се наблюдава и намек за алергия.

Оксана Литовченко, detstrana.ru

Коментари
Последни видеа