Бебето е неспокойно вечер

Често плачът издава, че нещо с бебето не е наред. Например, че има колики или главоболие.
Подуване на корема и колики, като правило, притесняват новородените до 3-6 месечна възраст. На тази възраст процесът на храносмилане и движение на храната през червата е затруднан. Това се дължи на все още слабия мускулнен тонус на червата, който не осигурава нормална перисталтика, на ниската активност на ензими, на микрофлората, която не е образувана или е нарушена по някаква причина.
Но масажът на корема, правилното хранене, както и някои помощни средства срещу коликите, могат да решат проблема.
Кърмачето често страда от главоболие. Това се случва при рязка промяна на времето или в атмосферното налягане.
Ако се повтаря твърде често, трябва да се консултирате със специалист, тъй като макар и в редки случаи главоболието може да е признак на синдром на перинатална енцефалопатия (PEP). Той се характеризира се с повишено вътречерепно налягане, промени в мускулния тонус и прекомерна възбудимост, обяснява педиатърът д-р Олга Волкова. 

Трябва незабавно да се консултирате с лекар, ако:

• плачът на бебето е пронизителен и болезнен;
• плаче без прекъсване повече от 3 часа;
• има температура, повръщане, разстройство и се появи се обрив.

Уморено и капризно
Често вечерните капризи възникват поради банална умора. За едно малко дете всеки изминал ден носи много ярки впечатления.
Нова дрънкалка, разходка в парка, въвеждане на допълващи храни - всеки незначителен детайл за възрастните е откритие, сериозно постижение за бебето, което изисква умствени и интелектуални усилия. 
И до края на един обикновен ден то може да се почувства „изстискано като лимон“ - буквално да остане без сили. И то може да протестира, да показва недоволство, да капризничи, да ридае.

Бебе плаче в ръцете на татко си. Снимка: Getty

Най-разумно е да не стигате до това и да не допускате то да се умори. Бебето е нуждае от режим, при който мама го храни по график, знае кога точно да го изкъпе и да го сложи да спи, за да предотврати „гладни бунтове“ или преумора.
Също така е важно да спазвате ежедневните ритуали: къпане, лек масаж, приспивна песен или четене на приказка преди сън.
За много бебета от раждането до тримесечна възраст е характерна вечерната тревожност: когато то плаче и хленчи без причина.
То може да поиска гърда или шише, да суче малко, да се откаже, да се обърне на страни,  да плаче, след което да започне да яде отново.
Това поведение е типично за бебета, които все още не са разработили график за сън и събуждане. С течение на времето този проблем ще изчезне от само себе си.
В случай, че не се справите, е важно да помните, че чрез плача бебето облекчава натрупания стрес.
Във всяка ситуация трябва да вземете предвид характера и темперамента му: едно бебе може да бъде утешено, като го носите на ръце, а другото трябва да бъде оставено да поплаче само за няколко минути и след това да го прегърнете силно, гушкате и да го сложете в леглото.
Но във всеки случай не трябва да го наказвате да тези сцени на истерии, възникнали на фона на преумора.
Не бива също така да го оставите, без да го утешите и да му окажете подкрепа.

Само минута внимание
Често нервните сривове при малки деца са свързани с липса на внимание от страна на родителите. Бебетата са особено чувствителни към раздялата с майка си. Например, когато тя отива на работа и то я вижда само вечер.
Опитвайки се да компенсира липсата ѝ, то може буквално да „тероризира“ цялото семейство с безкрайни капризи и хленчене.
Някои възрастни, чувствайки се виновни, започват да го глезят и да му угаждат. А други, напротив, реагират рязко и остро на хленчене и безпокойство.

Трябва да намерите "златната среда".
От една страна, не трябва да се поддавате на истерични провокации, но от друга е важно да създадете атмосфера на сигурност и грижа.
За бебето прегръдките, съвместните игри на килима, семейното четене и разговорите са жизненоважни.

Майка и баща се радват не бебето си. Снимка: Getty 

Три подсещания 
Понякога вечерните ридания могат да бъдат свързани и с нежеланието на детето да отиде да спи и да се „отдалечи“ от мама. В края на краищата необходимостта да си легне в креватчето прекъсва интересна игра или комуникация с родителите си, които са му липсвали през деня.
Опитайте се да избягвате твърде емоционални игри и идейности непосредствено преди лягане.
Напомнете на мъника няколко пъти, че след известно време ще трябва влезете в банята и след това в спалнята.
Първото предупреждение е добре да дойде 20 минути предварително, а за предстоящите планове напомняйте още 2-3 пъти.
Рязкото прекъсване на занимателна игра или разговор не е лесно за малкото дете, чието внимание превключва по-бавно.

Директно предаване на негативни емоции 
Свикнали сме да задържаме негативните емоции в себе си на работа, на парти, да се отпуснем у дома и да изхвърляме лошо настроение и го стоварваме върху близките. Но напрежението и раздразнителността лесно се предават на другите, особено на децата.
А те, опитвайки се да облекчат тежестта, започват да плачат, да хленчат, и допълнително влошават ситуацията.
Когато почувствате раздразнение, умора, първо се отпуснете: вземете вана с ароматни масла, направете самомасаж, седнете няколко минути в тишина, дишайте дълбоко, медитирайте.
Според научни изследвания в 30% от случаите при майки, страдащи от депресия, децата също са склонни към депресия.
Хлапетата са изключително чувствителни към настроенията на родителите си, а позитивното отношение, спокойствието им дават усещане за баланс и мир.
Ако през деня в семейството се случи неприятно събитие, скандал, който разтревожи детето, не забравяйте да го обсъдите с мъника вечерта. Обяснете му какво се е случило, обсъдете чувствата, които е изпитало: „Ти се уплаши, защото ние крещяхме“ или „Ще се опитаме да не викаме така повече“ или „Много те обичаме“.
Мона Василева