Не липсват хирурзи, а анестезиолози, каза д-р Шандурков
Снимка: Guliver / iStock
Зрението на недоносените деца, които се раждат преди 32-ата седмица и с тегло под 2000 грама, трябва да се следи от специалист, заради риска от ретинопатия.
Очите на рисковите бебета се преглеждат още 4-ата седмица след раждането, защото ретината им е в процес на развитие. Той може да премине без проблеми, но може да има и неправилно развитие на кръвоносните съдови, което да доведе до отлепяне на ретината с фатален изход за зрението. Това състояние е известно в медицината като ретинопатия на недоносеното.
Причините за това състояние не са изяснени докрай.
По-леките стадии налагат само редовно проследяване, защото с времето измененията може да преминат като претърпят обратно развитие.
Ако това не се случи, се прави криотерапия или лазертерапия. Те намаляват риска от отлепване на ретината и от слепотата.
За съжаление, не всички деца се повлияват от това лечение. Някои стигат и до операции, и Фондът за лечение на деца е принуден да ги праща в чужбина, тъй като тези интервенции не се правят у нас.
Попитахме Илиян д-р Шандурков, специалист в очна болница Vision, защо, когато у нас има толкова специализирани болници и толкова опитни очни хирурзи, тези операции се правят все още в чужбина, на семействата се налага да пътуват, а на държавата - да плаща.
Снимка: болница Vision
„За да се правят такива операции, трябва да има микропедиатрия и анестезиолози, които да работят с тези бебета. За най-малките у нас има добри традиции в Националната кардиологична болница и в Детската хирургия на „Пирогов“.
Апаратурата, която на нас, очните хирурзи ни е необходима обаче, е много специфична и е много скъпа. Технически няма проблем операцията на недоносени деца с ретинопатия да се прави и у нас. Проблемът е в организацията. Както и в това, че липсва цялостна концепция за лечение на тези недоносени бебета.
Колегите, които се занимават с ретинопатия на недоносеното казват, че много трудно убеждават анестезиолог да сложи дори маска с райски газ на такова малко бебе и да го упои, за да могат да проведат лазертерапия. Защото лазерното лечение е най-доброто и в много случай е достатъчно, за да не се стигне до операция.
А стигне ли се до операция, прогнозите са без никакви обещания.
Това е много тежка хирургия.
От една страна е емоционалното натоварване, което пада върху самия хирург, от друга е самата операция. Вярвайте ми. Изпитал съм го на гърба си“ , призна д-р Шандурков.
И най-тежкото според него е, че лекарят не може да даде каквито и да е обещания на родителите, че резултатът от такава операция ще е успешен.
„Технически не е проблем операцията на очите на недоносените да се прави и у нас. Това е въпрос на държавна политика и на организация, която трябва да се създаде - да има анестезиолог, неонатология и всичко да е на едно място. Защото тези недоносени бебета не са само с очни проблеми, както знаете. Според степента им на недоносеност, всички системи при тях са неразвити, незрели и не са готови за живот.
Ние не може да си позволим да загубим това бебе, заради очни проблеми.
Ето да припомня – Андреа Бочели също се ражда недоносен и е с диагноза ретинопатия на недоносеното. Не вижда, сляп е по рождение. Никога не е виждал, въпреки че е роден в Италия – държава с развита медицина и големи възможности. Той обаче живее щастлив живот.
Нашите неонатолози са много добри. Те спасяват недоносени с критично ниско тегло – от 500-600 грама. Цената обаче понякога е зрението.
В държави, където няма добра грижа и няма добре развита микропедиатрия, тези деца въобще не оцеляват. На практика там обаче няма и ретинопатия на новороденото“, обобщи лекарят.
Веселина Мончева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари