Детето има нужда да играе

Мелиса Стенхаус знае, че играта може да има позитивно влияние върху детето. Виждала го е много пъти в ролята си на програмен координатор в неправителствена организация, предлагаща грижа за деца и обучителни сесии за родители. Любимата ѝ история е за момиченце на име Зоуи и любовта ѝ към пайове.

Зоуи била в четвърти клас в извънкласната програма на Стенхаус и нямала никакъв интерес към четенето. „Забелязахме, че прави много сложни съоръжения от кубчета”, разказва Стенхаус, „и разбрахме, че строи декор за готварско шоу с пайове.” Затова Стенхаус и колегите ѝ се постарали малко повече, добавяйки готвене – и по-специално пайове – към програмата. След като си поговорили какво ще ѝ трябва за един пай, Зоуи се научила да пише рецепта и започнала да проявява интерес към готварски книги; това довело до увеличаване на желанието ѝ за четене. „Беше невероятно”, казва Стенхаус. „Това, че изрази себе си чрез игра, подобри четенето ѝ и сега не иска да остави книгите.”

Но подобряването на грамотността е само върхът на забавлението, когато говорим за ползите от играта. Не е тайна, че тя е неразделна част от цялостното развитие на детето – този факт е ясен на изследователите от десетилетия. 20-годишно проучване на университета в Пенсилвания и Дюк Юнивърсити открива връзка между социалните умения (една от ползите на играта) на децата в детска градина и успеха им като възрастни. Играта е използвана по новаторски начини при деца с познавателни, емоционални и физически затруднения, както и при терапия на травма или тъга. Върховният комисар по човешки права към ООН обявява играта за основно човешко право на всяко дете на Конвенцията на Обединените нации за правата на детето през ноември, 1989 г.

Когато се замислите от какво имат нужда децата, за да се гарантира здравословното им развитие – добра храна, образование, стабилно семейство – играта може и да не е в списъка. А би трябвало. Тя е най-важната работа на детето и в същото време е все по-застрашена – например от наблягане на ученето, разпространението на играчките с герои за сметка на креативните игри и тенденцията за свръхангажираност. Но какво точно е играта и какво може да направи за детето ви?

Тя може да има най-различни проявления, но по същността си е занимание, което ангажира и предизвиква ума. Може да е изцяло дирижирана от детето, може да е по-подредена с най-различни инструкции. Може да е самотно занимание или буйна игра в най-различни роли с други деца. Може например да е заснемане на YouTube видео. Ако разширява кръгозора на детето, значи е игра. И ако има подходящи възможности за игра, то тя ще помогне на детето ви да се развие по такъв начин, че никога не бихте си представили, че това се дължи на кубчетата или пясъчника.

Ето някои от ключовите ползи, които носи играта.

Децата придобиват житейски умения

Центърът за развитие на детето към Харвардския университет казва, че на децата трябва да им се осигуряват занимания, чрез които да упражняват житейски умения. Това включва заниманието им с творческа игра и възможността да управляват собствените си действия с по-малко родителски надзор или намеса. Специално неструктурираната игра помага за развитието на екзекутивните функции, поощрявайки самоконтрола (способността да останеш спокоен и концентриран в стресова ситуация) и овладяването на емоциите, както и способностите за решаване на проблеми и планиране.

„Екзекутивните функции протичат във фронталния кортекс – това са най-важните умения, за да може човек да се справя в живота”, обяснява Мелиса Хийли, детски и семеен психотерапевт. „Ако не предоставяме изживявания на децата, чрез които да се овладеят тези умения, те изостават в развитието си, както сочат проучванията.”

В терапевтичната си практика Хийли използва метода на игра, дирижирана от детето, популярен и в академичните среди. Много педагози използват подхода „Реджо Емилия”, залагайки време за свободна игра в програмите си. Философията на „Реджо Емилия” казва, че такъв тип свободно проучване на света от детето е изключително важно за развитието.

Това течение води началото си след края на Втората световна война от район Реджо Емилия в Италия. Учител на име Лорис Малагуци заедно с родителите строял училища за децата, които да им осигурят нов начин на обучение, подпомагащ демократичното мислене. Той смятал, че на децата са им дадени „сто езика” за изразяване – т.е. много начини, по които да си обяснят света около тях – и че за да е успешна една образователна философия, те трябва да имат определена степен на контрол и с тях да се отнасяме като с помощници, а не само като със субекти, подвластни на инструктаж. В центъра на философията му са уважението към децата като към изобретателни индивиди, които може да помогнат в собственото си обучение; позитивните отношения между деца, родители и учители; както и отношението към заобикалящата децата среда като към „трети учител”.

Програмата на Стенхаус е базирана на тази образователна философия. Заедно с колегите си тя се отнася към децата като към абсолютно способни и компетентни хора и се опитва да им осигурява истински изживявания – като това на Зоуи с приготвянето на пай – всеки път, когато може. „Наистина е страхотно”, казва тя. „Открихме, че ако правите нещо интересно заедно, поведенческите проблеми у повечето деца изчезват.”

Играта учи на общуване 

Извънредно важно за успешния ни живот като възрастни е да се научим да общуваме ефективно – да изразяваме мисли и чувства, да овладеем как внимателно да се впускаме в социална ситуация или разговор, да молим за нещо, от което имаме нужда или искаме. „Ако детето изведнъж влезе в някаква група и вземе играчка, останалите деца незабавно ще го изхвърлят от групичката им”, казва Даниел Чорни, детски психолог в Халифакс. „Да се научим да се обръщаме към хората и да ги питаме „Може ли да поиграя с теб?” е огромно комуникационно умение, важно за целия живот.” Общуването включва и способността да разбираме социални знаци, да разчитаме мимики и езика на тялото. Всичко това започва на детската площадка.

Чорни съветва, че е важно децата да опитат от всякакви социални ситуации – срещи за игра, организирани занимания, свободна игра – но родителите може да упражняват уменията им и вкъщи. „Ако детето не се справя с нещо определено (например да пита дали може да участва), то и родителят може да проведат ролева игра и да се упражняват, изигравайки проблема. Може после да се пробват как са нещата в реална ситуация и отново да обсъдят.”

Помага им  да разрешават конфликти

Проучване на университета в Мериленд, протекло от 1981 до 2003 г., свидетелства, че свободното време на децата е паднало от 57 на 48 часа седмично, като играта навън е едва 37% от това време. Тази свободна, неконтролируема игра не само внушава на децата независимост, но им помага да развият други важни качество, включително подходящо поведение за справяне с проблеми, вместо винаги да се търси възрастен, който да оправя нещата.

Хийли обяснява как играта, и по-специално дирижираната от детето игра, може да помогне за усвояването на ценни житейски умения: „Да кажем, че сте в парка и друго дете блъсне вашето. Автоматичната реакция на родителя е да стане и да каже на другото дете да спре да го блъска, но няма да е полезно. Това само доказва, че „Щом някой ме блъсне, мама ще изскочи и ще ме спаси.” Но в реалността мама няма да е там винаги.” Искате децата да могат да се справят с конфликтите сами. Децата, които нямат опита в овладяването на конфликтни ситуации по време на игра, автоматично ще търсят авторитет, който да се заеме с проблема, но пък онези, които са се изправяли лице в лице с такава конфронтация в играта, могат да се справят с нея по-добре.

Хлапетата също така научават и силата на общественото неодобрение на детската площадка. „Ако има дете, което през цялото време се държи лошо с останалите, обикновено бива изключено”, казва Чорни. „Ако някой се държи прекалено нахално, друго дете естествено би поправило поведението му. Разбирането на логическите социални последствия трябва да се развие още в детска възраст.”

Стимулира установяването на връзка

Играта е доказан начин за родители и преподаватели да се свържат с децата. Хийли е установила, че играта е изключително важна, за да изгради хармония с клиентите си. „Често да седнеш и да поговориш с детето как се чувства, просто не помага”, казва тя. По време на терапия играта помага за изграждането на връзка и доверие. „Ако чрез игра можем по-лесно да разберем мислите и чувствата на детето, то тогава терапията е успешна. Тогава и грижата от страна на родителите има успех.”

Играта може да е важна част от отношенията дете-родител. Чорни съветва родителите с деца, които имат поведенчески затруднения, всекидневно да отделят време, просто за да си играят. Това е част от терапия, базирана на доказателства, която се фокусира върху заздравяването на връзката на родителите с детето като способ за разрешаването на емоционални и поведенчески проблеми.

„Обикновено предлагам да се отделят поне 15 минути на ден, без отвличане на вниманието, в които заедно да играят нещо без определени правила, без да се задават прекалено много въпроси, да се дават много команди или да се критикува.” Това значи, че настолните игри не стават, но може да строите с кубчета, да правите неща на ръка или да оцветявате. Това споделено време за забавление засилва привързаността между детето и родителя, което окуражава малките да търсят положително внимание от родителите, вместо да се налага да им привличат вниманието като се държат лошо.

Тези взаимни моменти са толкова важни за родителите, колко и за децата. „При мен идват родители, които казват: „Обичам детето си, но понякога не мога да го понасям”, споделя Чорни. „Съветвам ги да се приберат и да пробват с този метод, защото ще се забавляват; ще се свържат с детето; ще се почувстват все едно отново са на пет години. Ще им помогне да си спомнят защо са станали родители. Това е детският еквивалент на „вечерта за среща”.

Увеличава потенцияла за учене

Доклад от 2007 г. на медицинския журнал Pediatrics отделя специално внимание на важността на играта за здравословното развитие, казвайки, че „играта е неразделна част от обучението. Доказано е, че помага на децата да се приспособят към училището и дори ги учи на готовност, добро поведение и умение за решаване на проблеми.”

Образователната система във Финландия, смятана за най-добрата в света заради високите международни резултати на децата, е пример за това. Финландците смятат, че играта е ценен посредник в обучението на малките деца; те започват училище на 7 (преди това са в предучилищна, която се концентрира върху играта). Учебният ден е разделен на 45-минутни блокове, между които има по 15 минути свободно време. Идеята е, че тези почивки помагат на децата да се фокусират по време на час. Но играта е и форма на обучение извън класната стая.

Дебора МакКой, педагог и помощник вицепрезидент на Националния музей за игра в Рочестър, Ню Йорк, вярва, че децата сами управляват обучението си. Музеят, в който работи, е институция с мисия, фокусирана върху развитието чрез игра, и също използва философията „Реджо Емилиа” в програмите си.

„Смятаме, че особено играта с въображението е от изключителна важност за изграждането на репрезентативни умения”, казва МакКой, „което е просто по-изчанчен начин да се обясни използването на едно нещо, за да се представи друго (като Зоуи с кубчетата, която строи фурна), което е основата на грамотността. За децата е важно да мислят в истории и да действат в истории. А да правят това спонтанно чрез игра е наистина най-добрият начин, защото им е вродено. Нашата работа е да осигурим среда, която да подкрепя това.”

Експонатите в музея дават възможност за художествени, занаятчийски, научни експерименти, сензорна игра, игра с костюми, игра с въображението.

Музеят също така има и полудневна предучилищна, където децата се забавляват с музейните експонати, а учителите правят уъркшопи по разказване на истории. Инструкторите използват играта като първа стъпка към обучението на малките как да създават сюжетна линия – използват фигурки за вдъхновение и дават възможност на децата да разказват истории, които изникват от тези фигурки. После учителите ги записват, което дава още възможности за учене.

„Децата може да си прочетат историите, както и историите на приятелите си”, казва МакКой. „Това буквално прераства в способност за четене и писане.”

Има страшно много ползи от това да се вкарва игра във всекидневието на детето. Както казва Чорни, „Играта е упражнение за истинския живот.” Няма нужда да отнема много време и обикновено просто трябва да отстъпите и да позволите на детето да поеме контрола. Звучи лесно, нали?

Отделете 10 минути и опитайте.

Свободна игра

Съберете всички празни картонени кутии, вземете кухненска хартия, тоалетна хартия, боя, маркери, ножици (ако децата са достатъчно големи), лепило, тиксо, копчета, бобчета и каквото друго се сетите, и ги дайте на детето. Ако им е трудно да започнат, дайте им някаква лека насока – например, „космос” или „джунгла”.

Групова или отборна игра

Разположете децата в кръг и им кажете, че сами ще измислят чисто нова игра, използвайки няколко топки, въже за скачане и обръч (или каквито други активни играчки има наоколо). Всеки може да измисли едно или две правила. Записвайте правилата, докато децата ги измислят, и после пробвайте да играете. Решете заедно дали играта става, или не.

Изкуство или рисуване

Сложете всяко дете пред голямо огледало и им дайте маркери. Предизвикайте ги да си направят автопортрет. Усложнете малко нещата, като им предложите да добавят към автопортрета и предмети, които да показват какви ще станат като пораснат. Готварска шапка? Готово. Стетоскоп? Имаш го.

Ролеви игри

Намерете всякакви стари дрехи и аксесоари и ги струпайте на едно място. Кажете на децата да влязат в ролята на хора, които биха срещнали в някоя чакалня (или ресторант, офис, дом, класна стая и пр.) Направете снимки или видео, или пък запишете какво децата са избрали да бъдат или да правят, за да им напомните за това, ако някога закъсат откъм идеи за игра.

Източник: todaysparent.com