Няма един създател, рецептите се развиват и усъвършенстват в продължение на много векове
Дете яде сладолед. Снимка: Shutterstock
Леденото изкушение за деца и възрастни се появявало постепенно в различни страни, а рецептите се развивали в продължение на много векове.
Първоначално хората смесвали сняг или лед с плодове, мед и сладки напитки.
По-късно се научили да замразяват мляко и сметана, а още по-късно изобретили специални устройства, които позволили създаването на гладък сладолед без големи парчета лед, разказва Татяна Менщикова.

Сладоледи. Снимка: Shutterstock
Сладоледът няма известен изобретател.
В различни страни, различни култури независимо едни от други приготвяли тези студени лакомства от съставките, с които разполагали.
В Древна Гърция смесвали лед с мед и плодове.
В Азия и Близкия изток охладени напитки и десерти се приготвяли с плодови сокове, подправки и захар. Тези лакомства обаче напомняли повече шербет, отколкото на съвременния сладолед.
Така че сладоледът не е изобретен в една единствена държава или един единствен човек. Той се е появил в резултат на различни търсения и открития, направени с течение на времето.
Първите студени десерти не съдържали сметана и не били толкова пухкави и меки, колкото съвременния сладолед.
Хората обикновено вземали сняг или ситно натрошен лед и добавяли мед, плодове, плодов сок или сладък сироп.
Резултатът бил освежаващо лакомство, което се топяло бързо. Но го приготвяли само там, където можело да се намери и да се запази лед или сняг.
Затова тези десерти били рядкост и скъпи.
Преди появата на хладилното оборудване, ледът е трябвало да се донася от планините, да се събира през зимата или да се съхранява в специални дълбоки камери.
През зимата изрязвали блокове лед от замръзнали реки и езера и след това ги съхранявали в специални ледници. Това са били дълбоки ями, изби или отделни сгради с дебели стени.
Покривали леда със слама, дървени стърготини или други материали, които предотвратявали разтопяването му.
По този начин са съхранявали част от леда и до лятото.
Благодарение на ледниците, богатите семейства и владетелите можели да ядат охладени ястия дори в горещо време. За повечето хора подобни лакомства оставали недостъпни за дълго време.
С течение на времето към студените десерти започнали да добавят мляко, сметана и яйца.
Трудно е да се определи точно къде се е появила тази рецепта за първи път, тъй като подобни методи за приготвяне са съществували в различни страни.
Постепенно замразените млечни десерти се разпространили в цяла Европа. Те станали особено популярни в кралските дворове и в домовете на богати хора, които можели да си позволят захар и да съхраняват големи запаси от лед.
Тези рецепти станали предшественици на познатия сладолед.

Дете яде сладолед. Снимка: Shutterstock
Съществува популярна легенда, че изследователят Марко Поло е донесъл рецептата за сладолед от Китай в Италия.
Няма обаче надеждни доказателства в подкрепа на тази история.
Замразените десерти били известни в различни части на света още преди пътуванията на Марко Поло.
Въпреки че обменът на знания между държавите може да е допринесъл за разработването на нови рецепти, неправилно е да се приписва изобретяването на сладоледа на един изследовател.
За да се направи сладолед, се използвали два контейнера. Малкият контейнер се пълнил със сладката смес, а по-големият - с лед и сол. Малкият се поставял вътре в големия и съдържанието му непрекъснато се въртяло или разбърквало.
Солта карала леда да се разтопи при по-ниска температура. Зоната около контейнера ставала достатъчно студена, за да може млечната смес да замръзне.
Разбъркването предотвратявало образуването на големи ледени кристали. Така сладоледат оставал по-мек и гладък.
Ако просто сложите сладко мляко във фризера, то ще се втвърди и ще се превърне в плътен блок лед. Вътре се образуват големи водни кристали, които хрускат.
Непрекъснатото разбъркване поддържа кристалите много малки. В същото време в сместа се вкарва въздух, което я прави мека и лека.
Съвременният сладолед е нещо повече от просто замразено мляко. Меката му текстура се постига чрез правилно охлаждане и непрекъснато разбъркване.
Дълго време сладоледът остава деликатес за богатите. Захарта е скъпа, ледът - труден за съхранение и цялата смес е трябвало да се разбърква на ръка дълго време.
През 19-ти век се появяват ръчни машини за сладолед. Те се състоят от купа, лопатки и дръжка, която трябва да се върти. Процесът става по-бърз и опростен.
След това отварят врати първите фабрики, произвеждащи сладолед в големи количества.
Развитието на хладилната техника прави възможно съхранението и транспортирането му, така че този деликатес постепенно става достъпен за много хора.
Следва продължение: Любопитни факти за сладоледа.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари