Какви черти детето наследява и какво може да се промени
Майка, баща е деца. Снимка: Shutterstock
Повечето хора вярват, че гените диктуват и предопределят всичко в живота. Смятат, че има ген, който кодира определена черта.
Затова очите на детето са с цвета на майка му, носът е като този на на баща му, а веждите му са наследени от дядо.
В действителност външният вид, интелигентността и характерът на човек са резултат от сложно и често неясно, дори за учените, взаимодействие между много гени.
Понякога наследствеността има само малък принос: възпитанието, начинът на живот и околната среда са далеч по-важни, разказва педиатърът д-р Артьом Кабанов.

Сложна комбинация от гени. Илюстрация: Shutterstock
Още от биологията в училище помним, че генът за кафявите очи е доминантен, докато генът за сините очи е рецесивен.
Ако детето получи рецесивни гени от двамата родители, то ще има сини очи.
Ако поне един от двата гена е доминантен, очите ще бъдат кафяви.
Според тази теория, родителите със сини очи по принцип не могат да имат дете с кафяви очи, тъй като могат да предадат само рецесивни, „сини“ гени на детето си. Обаче, не е толкова просто.
В действителност, цветът на очите се определя от много гени. Всеки от тях участва в производството, транспорта или съхранението на пигмента меланин.
В зависимост от това колко меланин присъства в ириса и как е разпределен, цветът на очите може да варира от светлосин до тъмносин, почти черен. Има много нюанси. Всъщност, няма двама души с еднакъв цвят на очите.

Майка и дете с рижави коси. Снимка: Shutterstock
Цветът на косата може да бъде изненадващ поради „спящ“ ген
Той, подобно на цвета на очите, се регулира от много гени и се определя от активността на синтезиране на различни видове меланин.
Пигментът за тъмна коса е еумеланин. Ако се произвежда в големи количества, косата ще бъде черна. Ако е в малки количества, косата ще бъде светла.
Понякога вместо еумеланин се активира производството на друг пигмент, феомеланин.
В такива случаи косата ще бъде червена. Между другото, косата може да е частично червена, но може този ген да не се изяви, защото феомеланинът е „маскиран“ от еумеланин.
Най-често цветът на косата на детето е същият като на един от родителите му. Само нюансът може да се различава. Но са възможни изненади – ако ген, който е бил спящ при майката или бащата, се прояви у бебето.
Понякога между родителите избухват разгорещени спорове за това чие семейство е наследило интелигентността на детето.
От генетична гледна точка тези спорове са безсмислени.
Интелигентността не се наследява, тя се развива.
Няма специфичен регион на мозъка, който да прави човек интелигентен. Няма един-единствен ген, отговорен за интелигентността на детето. Много други фактори играят роля: възпитание, образование, социален статус, семейни доходи, хранене, здраве и физическа активност.
По принцип има три вида интелигентност: аналитична, практическа и емоционална.
Всеки има свои собствени таланти, но те могат да останат “спящи“, ако не се развият.
Изследванията показват, че интелигентността е приблизително 70% наследствена и 30% придобита.
Човек с всякакви гени може да поддържа здравословно тегло.
Учените смятат, че ръстът на човек се определя приблизително на 80% от гените.
Външни фактори, като диета, физическа активност, здравословен начин на живот и сън, имат по-малко влияние.
Към днешна дата са идентифицирани приблизително 700 гена на растежа и това не е пълен списък.
С над 700 променливи в уравнението е трудно да се предвиди предварително колко ще се различава ръстът на детето от този на родителите му. Що се отнася до телесното тегло и прословутите „едри кости“, нещата също не са толкова прости.
Десетки гени участват в регулирането на теглото, някои от които карат тялото да съхранява повече мазнини. Например, някои варианти на гена FTO увеличават риска от затлъстяване с 20-30%.
Ако родителите имат проблеми с теглото, рискът за детето също се увеличава.
Но има и обратна страна: външните фактори оказват огромно влияние върху теглото. Лекарите смятат, че човек с всякакви гени може да има здравословно тегло, стига да се храни правилно и да спортува редовно.
Детето може да се роди левичар или да избере лявата си ръка случайно.
Дали ще се служи предимно с дясна или с лява ръка се определя още преди раждането, но генетиката няма отговор – защо и как.
Смята се, че е това се дължи на разликите в развитието между дясното и лявото полукълбо на мозъка.
Съвременните учени смятат, че около 40 гена определят дали човек е десничар или левичар. Поотделно, всеки ген има малък ефект; ефектът му зависи от техните взаимодействия.
В допълнение към наследствеността, роля играят и други фактори: протичането на бременността, културната среда и социалният контекст. Понякога детето избира да използва дясната или лявата си ръка случайно и това се запазва за цял живот.
Амбидекстрията, когато човек използва еднакво добре и дясната, и лявата си ръка, е много рядка.
Съществува обаче и обратното явление, амбисинистията, когато и двете ръце са „леви“. И не като виц, на майтап, а в действителност.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари