Храненето в съвременния живот: информираност и реалност

В контекста на 13-ия национален здравен форум NEXTGEN HEALTH разговорът за бъдещето на здравеопазването неизбежно минава и през ежедневните ни избори. Храненето е част от голямата картина на превенцията и устойчивото здраве, но въпреки нарастващата информираност все още трудно намираме личния баланс. Как модерният начин на живот променя връзката ни с храната - и защо това е повече психологически, отколкото диетичен въпрос? Ето какво казва известният диетолог д-р Ипократис Пападимитракос.

Информираността в обществото за значението на здравословното хранене и активния начин на живот нараства. Защо въпреки това все още ни е трудно да открием кое е „нормалното“ хранене за всеки от нас?

Защото информираността не създава ориентация. Знаем много за храната, но живеем в условия, които правят „нормалното“ почти невъзможно - постоянен стрес, липса на време, фрагментиран ден. В такава среда храненето рядко е спокоен избор, по-често е реакция.

Освен това модерната култура непрекъснато ни предлага крайности - забрани, режими, „правилни“ и „грешни“ храни. Това обърква още повече връзката ни със собствените сигнали за глад и ситост. Така „нормалното“ не се изгражда като лично и устойчиво отношение, а се търси отвън - в правила, които не отчитат конкретния човек и начина му на живот.

Къде е балансът между разбирането, че няма вредни храни и реалността на модерното хранене?

Балансът е в контекста, не в самата храна. Няма „вредни“ продукти, но има начин на хранене, който се случва автоматично, под напрежение и без избор. В модерния живот храната все по-често изпълнява функции, които нямат нищо общо с глада - успокоява, компенсира, запълва.

Когато храната се използва основно като реакция на стрес и умора, въпросът вече не е какво ядем, а защо и кога го правим. Реалният баланс идва, когато спрем да морализираме храните и започнем да гледаме честотата, средата и ролята, която храненето играе в ежедневието ни.

Когато говорим за здравословен живот като мисия – кое е ключово според Вас: дисциплината или психологията зад храненето?

Дисциплината сама по себе си рядко води до устойчива промяна. Тя може да работи за кратко, но често се превръща в натиск и вътрешен конфликт. Психологията зад храненето е това, което дава смисъл и посока на усилията - тя обяснява защо човек посяга към храната в определени моменти и как средата му влияе.

Когато тези механизми бъдат разбрани, дисциплината вече не е борба, а естествено следствие. Здравословният живот не е мисия на силната воля, а на осъзнаването - тогава промяната става възможна и устойчива.