Какво представлява алекситимията? Връзката с аутизма

Представете си, че усещате свиване в стомаха или сърцето ви започва да бие силно, но не можете да разберете дали това е гняв, тревожност или вълнение.

За милиони хора по света това не е рядко объркване, а част от ежедневието.

Състоянието се нарича алекситимия – дума със старогръцки произход, която буквално означава „без думи за емоциите“.

Въпреки някои опростени тълкувания, алекситимията не означава, че човек не може да изпитва емоции. Тя по-скоро описва трудността да разпознава, назовава и разбира собствените си емоционални състояния.

На пръв поглед това може да изглежда като дребно неудобство. Емоциите обаче не просто ни казват как се чувстваме.

Те ни помагат да осмисляме преживяванията си, да общуваме с другите, да се ориентираме във взаимоотношенията си и да вземаме решения. Когато тези вътрешни сигнали са неясни или трудни за разчитане, последиците могат да се усетят в много различни области от живота.

Какво стои зад понятието алекситимия

Терминът алекситимия е въведен от психотерапевти през 70-те години на XX век, за да опише повтарящ се модел от затруднения.

Обикновено става дума за трудност човек да разпознае какво чувства и да го обясни на другите; за объркване между емоционални състояния и телесни усещания; както и за склонност мисленето да се насочва предимно към външните факти – какво се е случило, кой какво е казал, какво трябва да се направи – вместо към вътрешното преживяване.

Трудно е да се каже точно колко хора живеят с алекситимия, защото мнозина може изобщо да не осъзнават, че я имат. Според настоящите оценки обаче тя може да засяга около 5 до 10 процента от общата популация.

Как се преживява алекситимията

Но как изглежда алекситимията отвътре?

Една от най-честите ѝ прояви е трудността да се различи емоционалното състояние от физическото усещане. Свиването в стомаха може да се възприеме просто като гадене, а учестеното сърцебиене – като резултат от физическо напрежение. Човек усеща, че нещо се случва, но емоционалният източник на това усещане остава неясен.

Затова връзката между интензивните емоции и усещанията в тялото е особено важна. Понякога тялото подава силни сигнали, но човек не успява да ги „преведе“ на езика на чувствата.

Друга често срещана особеност е това, което психолозите наричат външно ориентирано мислене. Хората с алекситимия често се съсредоточават върху видимите, конкретни детайли на ситуацията – какво се е случило, какво е било казано, какво следва да се направи.

Емоциите като скрит език на общуването

Последиците от това обаче не се изчерпват с отделния момент.

Емоциите са един от начините, по които хората общуват помежду си. Те ни помагат да изразяваме нуждите си, да изграждаме близост и да разбираме как се чувстват другите.

В този смисъл емоциите могат да се предават и без думи – чрез изражение, тон, поведение, телесни реакции и фини сигнали, които другите често улавят несъзнателно.

Когато човек трудно разпознава и описва собствените си емоции, общуването може да стане много по-сложно. Емоционалната сдържаност на хората с алекситимия понякога се тълкува от околните като безразличие или дистанцираност, дори когато те всъщност са силно ангажирани и преживяват нещата дълбоко.

Изследвания свързват алекситимията с различни междуличностни трудности, включително проблеми с емоционалната близост и удовлетворението от връзките.

Например човек може да знае, че е разстроен от партньора си, но да не може да обясни защо. Или може много да държи на приятел, но да му е трудно да изрази това чувство по начин, който другият да разпознае.

Освен това хората с алекситимия често срещат затруднения при регулирането на емоциите си, което може да ги тласне към не особено полезни начини за справяне.

Проучванията свързват алекситимията с поведение като социално отдръпване, потискане на емоциите и избягване – реакции, които могат допълнително да усложнят връзките и общуването.

Как емоциите ни помагат да вземаме решения

Влиянието на алекситимията може да се прояви и при вземането на решения.

Емоциите носят информация, която ни помага да преценяваме риска и да се ориентираме в несигурни ситуации. Няколко изследвания свързват алекситимията с различия във вземането на решения, особено когато няма очевидно правилен отговор и емоционалните сигнали помагат да изберем посока.

Ако човек не може лесно да разбере дали усещането в него е страх, вълнение, притеснение или интуиция, той може да изгуби един от вътрешните ориентири, на които много хора несъзнателно разчитат, когато трябва да направят труден избор.

Затова темата за предчувствията и сигналите на тялото е тясно свързана с алекситимията: проблемът невинаги е, че сигналът липсва, а че остава неразчетен.

Алекситимията не е самостоятелно психично разстройство

Алекситимията не се класифицира като самостоятелно психично разстройство. Въпреки това тя се среща по-често при хора с редица други състояния.

Най-известна е връзката ѝ с аутизма. Смята се, че около 50 процента от хората от аутистичния спектър имат и алекситимия.

Алекситимията е свързвана също с посттравматично стресово разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, шизофрения, тревожност и депресия, предменструално дисфорично разстройство, както и с различни хронични заболявания, включително рак.

Това не означава, че всеки човек с тези състояния има алекситимия. Също така много хора с алекситимия нямат нито едно от тях. И все пак припокриването кара учените да изследват дали трудността да се разпознават емоциите може да допринася за част от предизвикателствата, наблюдавани при толкова различни състояния.

Тук се вписва и по-широкият въпрос как мозъкът създава емоционалното ни преживяване – тема, която показва, че чувствата не са просто „нещо, което ни се случва“, а сложен процес на тълкуване, свързан с тялото, паметта, контекста и вниманието.

Именно това припокриване може да направи алекситимията трудна за разпознаване. Човек може да потърси помощ за друго състояние, без да подозира, че затруднението да разпознава собствените си емоции също е част от картината.

Да се научиш да разчиташ тялото си

Макар алекситимията да може да бъде сериозно предизвикателство, тя не е непременно нещо неизменно.

Свиването в стомаха, учестеното сърцебиене, напрежението в раменете – всички тези усещания може да носят информация. Въпросът е човек постепенно да се научи да я разчита.

Подобряването на емоционалната грамотност, медитацията и различни форми на терапия могат да помогнат на хората с алекситимия да изградят по-добра връзка с емоциите си и да започнат да разбират какво се опитва да им каже тялото.

Обекти.бг