Какво представлява апатията

Апатията е психологическо състояние, характеризиращо се с намалена или липса на мотивация, с явна незаинтересованост от живота и с общо безразличие към околния свят .
Апатичен субект е човек, изпразнен от своята емоционалност, който няма мотивация на работното място и не се интересува от установяването на нови социални връзки, както и поддържането на съществуващите.
Има много причини за това състояние: психологическо заболяване, като дистимия; неврологично заболяване, като Алцхаймер или Паркинсон; прекомерната употреба на психоактивни вещества, като алкохол или кокаин и др. Лечението зависи от отключващите причини и обикновено включва лекарства и психотерапия.
При всички случаи е важно да знаете основни неща за апатията, за да бъдете подготвени и реагирате по най-адекватния начин, ако това се случи с вас или на ваш близък.

Липсата на мотивация е един от най-ярките симптоми на апатията.
Снимка: Shutterstock

Какви са симптомите на апатията

Типичният симптом на апатията е липсата на мотивация. Това води до няколко последствия, включително:

• невъзможност за извършване или завършване на каквато и да е работа или неработна дейност;
• липса на енергия;
• безразличие към всички онези дейности, които преди началото на апатията са предизвиквали любопитство и интерес;
• липса на интерес към създаване на нови социални връзки и поддържане на съществуващи;
• липса на интерес към желанието да се учат нови неща и/или да има нови преживявания;
• склонност към самоизолация;
• проблеми на работното място.

Макар и симптоматично да са подобни, апатията и депресията са две различни състояния. И двете причиняват незаинтересованост към живота и липса на мотивация, но само депресията води до чувства като безнадеждност, вина и мисли за самоубийство.
За диагностицирането на апатията е важно да се направи задълбочен физически преглед, внимателна медицинска история и оценка на психиатричния профил. Точното познаване на факторите ще позволи на лекаря да планира най-подходящото лечение.

Защо ставаме апатични

Апатията е симптом на някои психиатрични заболявания, различни неврологични заболявания и злоупотребата с различни психоактивни вещества. Но може да се появи и след травма на главата, хранителни дефицити, жълта треска, сифилис, хипертиреоидизъм, порфирия или туберкулозен менингит. В някои случаи дори няма ясна или видима причина.
Сред психиатричните заболявания възможните причини за апатия са: шизофрения, дистимия, някои форми на лека депресия.
Неврологичните причини за апатията са: болест на Алцхаймер, фронтотемпорална деменция, болест на Хънтингтън, болест на Паркинсон, прогресивна супрануклеарна парализа, инсулт, съдова деменция, интракраниални тумори, чернодробна енцефалопатия
Психоактивни вещества, причиняващи апатия са: кокаин, амфетамини, алкохол.

Как се лекува апатията

Като цяло, лечението на апатията включва лекарствена терапия, в зависимост от отключващите причини, и психотерапия.
При определени обстоятелства, като например след злоупотреба с алкохол или наркотици, промяната в начина на живот също е от съществено значение (в този случай спиране на алкохола).
Сред различните психотерапевтични техники, които съществуват, най-практикуваните в случай на апатия са когнитивно-поведенческата терапия и семейната терапия. В последно време все повече клинични проучвания доказват и добрите резултати след групова терапевтична подкрепа.
Когнитивно-поведенческата терапия е форма на психотерапия, която има за цел да научи пациента как да разпознава и овладява проблемни поведения. 
А семейната терапия е форма на психотерапия, която засяга цялото семейство на пациента. Основава се на концепцията, че родителите, братята и сестрите, както и другите най-близки роднини, играят решаваща роля в подкрепата на техния любим човек по време на планирания за него терапевтичен път.
За да бъде ефективна семейната терапия и пациентът да получи необходимата подкрепа, е важно семейството да се запознае с характеристиките на заболяването, което предизвиква това състояние.
Комбинацията от психотерапия и фармакологично лечение е много по-ефикасна от използването само на един от двата метода, изтъкват специалистите. И поради тази причина е добра практика двете лечения никога да не се разделят (дори временно).

Семейството има главна роля в справянето с проблеми.
Снимка: Shutterstock

Как да помогнем на страдащия от апатия

Семейството може да помогне изключително много при установяването на този проблем. Ето някои от най-добрите начини:

• убеждаване на пациента да излиза и прекарва известно време с приятели/познати;
• предлагане на дейности, които той някога е обичал да прави;
• насърчаване да прави упражнения (съобразени с физическото му състояние);
• стимулиране към нови преживявания и дейности.

Възможни терапии на бъдещето

През последните години някои научни изследвания показват ефикасността на на лечение, известно като краниална електротерапевтична стимулация.
Пациентите с апатия, които имат най-голяма полза от този вид стимулация, са онези, претърпели травматични мозъчни наранявания, по-специално на предния церебрален дял.
По принцип се счита, че апатията е състояние, чиято прогноза зависи от тежестта и лечимостта на основното заболяване.
Така например, форма на апатия, дължаща се на невродегенеративно заболяване като болестта на Паркинсон, дори при правилно лечение, обикновено има лоша прогноза. И обратното, форма на апатия след злоупотреба с алкохол може да се разреши сравнително бързо, лесно и завинаги.

Деси Тодорова по материали от My Personal Trainer