Те се раждат от нищото и пълзят в много посоки
Бебе опитва да отвори чекмедже. Снимка: Shutterstock
Много са страховете на младата майка. И като че всички те се засилват след раждането на детето и са свързани с него.
Ето най-честите:
Преди идването на бебето, вашата къща ви е изглеждала чисто и безопасно място. Минавате редовно с прахосмукачка, миете подовете... Внезапно установявате обаче, че въпреки това, къщата бъка от опасни микроби, остри предмети и всякакви дребни неща, които лесно могат да бъдат погълнати от бебето.
Част от тези предмети (заедно с микробите!) влизат директно в устата на бебето, защото то пълзи, пипа и ближе. Така то изучава света. Всеки начетен родител, е наясно с теорията на Фройд за оралния стадий на развитие, чрез който бебето проучва света около себе си.
Все пак не е съгласен да гледа как бебето проверява какъв е вкусът на кучешката опашка. Още повече, когато е отказало да яде ароматното пюре от броколи на обяд.
Оказва се, че походът на детето е правилен, а не нашият. Поне, според микробиоложката Мери Рюбуш, авторка на книгата Why Dirt Is Good („Защо мръсното е полезно“). Тя е убедена, че опитът на бебето да оближе всичко, му помага да изработи имунен отговор, закалява го и дори може да го предпази от автоимунни заболявания.
Снимка: Guliver / iStock
Така че, ако в устата на детето е попаднало нещо, което не сте изварили и дезинфектирали, се успокойте.
Това е поредната безсмислена тревога на младата майка. Един от най-опасните начини да тероризира себе си е като сравнява детето си с някакви норми или с негови връстници – дали е наддало точно колкото трябва, на колко месеца е пробило първото зъбче, яде ли вече каша или упорито отказва ...
Сякаш между родителите има негласно съревнование.
„Пък моето дете вече пълзи. А вашето, може ли?“ „Ние имаме вече 2 зъба!“ - все поводи за гордост, но и за сравнение.
Откажете се да ги слушате и не вземайте участие в такива разговори, които ви натоварват излишно.
Успокойте се. Няма дете, което щом порасне достатъчно, да предпочита родителите да го носят на ръце, нали?
Тези, които искат още от пелени бебето им да е „по-самостоятелно“, трябва да са наясно, че не е добра идея да го оставят да плаче с часове и „да се справя“ с негативните си емоции.
Британският психотерапевт Сю Герхард в книгата си „Как любовта формира мозъка на детето“, разказва за опасностите от този подход. Неотзивчивият родител, който взема бебето в ръце само, за да го нахрани и да го преоблече, нанася щета на емоционалното му развитие.
Тези деца не изразяват своята радост, а лявото полукълбо на мозъка им е по-недоразвито. И, ако са стояли в кошарката си като малки, като порастнат се справят по-трудно с когнитивни задачи.
ака че, когато гушкаме бебето и го разхождаме на ръце из къщата, ние се грижим и за интелектуалното му израстване и здраве. В истинския смисъл на думата то е в нашите ръце.
Бебето налага куп занимания, които са нови за неопинтана майка. И тя не винаги може да се справи от първия път – да го изкъпе в коритото, бързо да смени памперса, да почисти крустите от косичката ...
И в един момент я обзема вцепеняващата мисъл: „А дали всичко, което правя, е правилно? Май не мога да се справям?“
Подобна мисъл може да я прати в интернет, за да сърфира с часове и да търси отговор в сайтовете. Когато свърши, ще се притеснява поне за 3 неизличими диагнози, защото „е разпознала“ симптомите им и у своето бебе, и ще иска да му купи 4 нови марки дрехи, които са силно препоръчвани ...
Ние сме уникално поколение родители. Ние не само нямаме доверие в себе си, но сме склонни да се доверим на „специалисти“ в интернет.
А деца е имало много преди ерата на интернета. И всяка майка е успявала и да изкъпе и да среше бебето си. Правилно. А и да не е съвсем по съвременните инструкции, това въобще не е въпрос на живот и на смърт.
Понеже бебето е странно същество, при него има и странни пристъпи на плач, който не стихва.
Когато никой не може да обясни, защо бебето плаче в продължение на 3 часа, му слагат диагноза „колики“. И всеки се чувства длъжен да препоръчва всевъзможни средства за успокоение, прилагани от времето на баба му. Повечето от тях неефективни.
Днес се препоръчват по-комплексни подходи.
Така че се успокойте. Докато решите дали и какви мерки да вземете, този период преминава от самосебе си.
Колкото и да ви се вижда странно, в началните години не е нужно да сте специалист-аниматор, за да забавлявате детето. Всичко, от което то се нуждае – сте вие.
Дори да сте в лошо настроение. И дори да сте учили да играете на „ку-ку“ от книжките, пак ще се справите.
Вашият глас, вашият аромат, вашите забавни коментари, с които се опитвате да напъхате детето в ританките, то възприема прекрасно и страшно се забавлява.
Така че, бедете горда и се успокойте. Вие се справяте отлично.
Източник: chips-journal.ru, адаптация Мона Василева
Кожата на децата е особено чувствителна към слънцето и трябва да се погрижите правилно за нея и с качествени продукти.
Снимка: ISDIN
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари