Какво представлява този проблем и има ли последици за организма
Има начини да преодолеете отказа от храна.
Снимка: Shutterstock
Времето за обяд и вечеря понякога може да се превърне в жестоки и изтощителни битки между деца и родители, които завършват с викове, изкривени лица, наказания и сериозно притеснение от страна на възрастните. Това се случва най-често, когато малките категорично откажат дори да опитат вкуса на хубавото и полезно зеленчуково пюре, чинията с леща, филето риба или нещо друго, което сте им подготвили.
Джузепе Морино, педиатър и диетолог от детската болница Bambino Gesù, обяснява какви са причините за неофобията, дава полезни решения и обяснява защо това може да има последици за детския организъм.
Около 3-годишна възраст детето може да започне да охвърля някои храни.
Снимка: Shutterstock
Неофобията или отказът да се опитват нови храни е често срещано явление при децата.
Специалистите определят това поведение като психиатрична патология на зрялата възраст, но се случва все повече деца на 3-4-години, да показват такива симптоми и да проявяват неофобични нагласи. Освен това различни видове изследвания подчертават, че ако майките имат неофобични нагласи, то децата копират тяхното поведение.
Отбиването е основен момент в храненето на децата през първата година. Ако обаче се направи около третия-четвъртия месец или се отложи след осмия, проблемите нарастват.
Освен това начинът, по който се предлага първото хранене, е от основно значение. Важно е да предложите и да не налагате опитването на храната, също така да не бързате да я заменяте веднага с мляко, ако детето откаже да я пробва.
Отбиването представлява основен еволюционен етап и от психологическа гледна точка. Детето започва да разпознава и да се свързва с нещо външно за него, което влиза в неговия организъм. Ето защо трябва да бъдете особено внимателни и деликатни, когато то не пожелае дори да докосне храната. От съществено значение е също така винаги да предлагате само по една нова храна, за да проверите както поносимостта ѝ, така и да дадете шанс на детето да свикне с новия вкус.
Трудностите са различни. През втората година от живота често отказът от нарязани храни е причина родителите да преминат към по-кашести, защото детето вече е свикнало с тях и е по-лесно и бързо. Но това е грешка. Трябва да му дадете шанс да се адаптира и да опознае новите по размер храни.
В началото може да ги режете на по-малки парченца, а след това да преминете на по-едри. Важно е да следите привикването на детето, да не го притискате, да не бързате и да се заредите с много търпение, защото това е постепенен процес и много индивидуален за всяко дете.
След третата година отказът от храна е вече придружен и от словесна реакция. Детето казва твърдо: „Не“, упорито затваря уста и отказва да опита поднесеното му. Тук вече се намесва и навлизането в нова фаза от растежа, когато то изпробва своето място, емоции, вашите реакции и като цяло опитва да се наложи като личност.
Случва се дори деца, които доскоро с охота са консумирали плодове и зеленчуци, категорично да ги откажат точно в този период. Особено, ако забележат, че те отсъстват от чиниите на родителите, а малчуганите обичат да имитират. Това съвпада и с периода, в който започва отказът от по-сложни храни за сметка на по-простички и еднокомпонентни. Търпението и добрият пример са отново ключови в разрешаването на проблема.
Това зависи от възрастта, но нека помним, че вкусът е резултат от генетичен компонент и такъв на околната среда.
В повечето случаи се касае за адаптация от една консистенция към друга и трупане на опит. Разбира се, стига да няма здравословни проблеми, като например дисфагия.
Всичко на масата трябва да бъде много цветно.
Снимка: Shutterstock
Заложете на мултисензорния ефект и ще успеете много по-лесно да преодолеете проблема. За какво става дума?
Колкото по-пъстро е всичко на нея, толкова по-интересно и забавно ще бъде на детето да сяда и да се храни. Като това важи както за подредбата, така и за съдържанието на чинията.
Трупането на знания е полезно за детето, тъй като разширява кръгозора му, а и го прави любопитно към различните продукти. Може заедно да изберете в магазина храната, която ще приготвите у дома. Обяснете му по интересен начин какво представляват зеленчуците и плодовете, как растат, кои животни дават мляко, как се прави сиренето и т. н. А после заедно пригответе храната, като му възлагате малки задачи, съобразени с възрастта.
В някои случаи може да е полезно да оставите детето да яде с ръце. Освен това е важно да повторите предложението, но винаги по различен начин и без натрапване. Децата обичат да усещат нещата (както предмети, така и храна) с ръцете си. Това може да се превърне и в интересен урок за различните усещания: меко, твърдо, грапаво, тънко и др.
Отказът от храна води до отговор на глада с прием на други храни, често свързани с наддаване на тегло. Обикновено децата, които селектират храната, която ядат, страдат от затлъстяване.
Освен това може да засегне растежа и да го забави, което със сигурност увеличава безпокойството на родителите, карайки ги да предлагат само онези храни, които детето не отхвърля. И така се влиза в порочен кръг, който не е полезен от здравословна и от психологична гледна точка.
На хранително ниво, с течение на времето, особено ако се изключват плодовете и зеленчуците, може да възникнат дефицити на фибри и минерална сол, което също се отразява неблагоприятно.
Деси Тодорова по материали от Melarossa
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари