„Различните“ деца са точно като нашите

Когато се срещаме с деца или възрастни със сериозни здравословни проблеми, много от нас са объркани: трябва ли да кажем нещо, да предложим помощ или е по-добре учтиво да се отдръпнем?
Как да реагираме на „неудобните“ въпроси на собственото ни дете? И изобщо какво да му разкажем за хората с увреждания?

Напоследък наред с традиционните красавици от серите кукли Барби се появиха такива с протези, без коса и дори с витилиго. Производителят Mattel се стреми да покаже един разнообразен възглед за красотата и разнообразието.
Защо е важен този подход, защо децата трябва да общуват с “различни“ деца и как да го направят правилно,  разказва Алена Кизино, ръководител на психологическата служба на Къщата с детски хоспис Lighthouse.

Кой има нужда от плешиви кукли

Не само за болните деца, на които такива играчки помагат да приемат промените в тялото си, но и за здравите и техните родители.
Ако покажете на детето си многообразието на нашия свят и естествената „различност“ на хората от ранна възраст, то лесно ще свикне с факта, че трябва да се отнася с уважение.
Точно както можете да играете с кукла в инвалидна количка (между другото, това е един от най-продаваните модели на Барби във Великобритания), можете и трябва да бъдете приятели с дете и човек в подобно положение.

Как да избегнем неприязънта 

Когато детето види човек с физически различия, това буди любопитството му.
В по-зряла възраст може да се появи враждебност и често самите родители я формират у детето. Защото са водени от страх и невежество (всички се страхуваме от това, което не знаем).
Затова има нужда от играчки, анимационни филми, видеоклипове, статии и книги, посветени на хората с увреждания. Те помагат на болните и здравите хора да усетят не само колко сме различни, но и колко много общо имаме. 

Здравите трябва да общуват със специалните 

Защото такова общуване развива у детето състрадание, милосърдие, толерантност. Учи го да се грижи за другите и да помага на слабите, без да очаква нищо в замяна.
Разберете, че всеки човек е интересен по свой собствен начин и можете да бъдете приятели с всеки. Приемете простия факт, че всеки от нас може и трябва да намери своето място в света и болестта не е причина за изолация.

Може ли комуникацията със специални деца да навреди

Понякога родителите се притесняват, че проявите на сериозни заболявания могат да впечатлят прекалено или дори да изплашат здраво дете. Реално хлапетата възприемат информацията и срещите с увредени много по-спокойно от възрастните.
Преживявания възникват, ако тази тема се премълчава или се представя враждебно. Предложете им информация, подходяща за възрастта.

Как да отговаряме на въпросите

Децата обикновено се интересуват от най-очевидните несъответствия: защо толкова голямо момче се вози в количка? Защо той говори/движи толкова странно? Защо от носа му излиза тръба.
Отговорете на въпросите вярно и съобразно възрастта, без да навлизате в медицински подробности.

Детето е в количка, защото има заболяване, което му пречи да ходи. То се движи/говори странно, защото мускулите му са блокирани от болестта. През тръбата в носа той получава специална храна, защото има заболяване, което пречи за нормалното дъвчене и преглъщане.

Ако вие самите не знаете нещо, кажете честно на детето си за това и му предложите да потърсите информация в интернет заедно.

Как да общуваме с деца и възрастни с увреждания

- Абсолютно по същия начин като със здравите хора. Дете с психофизични увреждания е преди всичко същото дете. Научете се да виждате самият човек, а не болестта му. Както състраданието, така и демонстрираното невежество могат да наранят.

- Не прекъсвайте децата, ако те си говорят. Ако вашият син или дъщеря иска да общува със специално дете, не се намесвайте в играта или разговора им. Дори да става дума за малко дете, просто трябва да се уверите, че то не наранява новия си познат с прекалено бурно изразяване на съчувствие.

- Задавайте въпроси. Ако не знаете как да общувате, не се колебайте да попитате родителите му за това („Какво ще хареса вашият син/дъщеря? Как можем да общуваме по-добре с него/нея?“).

- Обърнете внимание на детето. Възрастните трябва да се обръщат не само към лицето, което придружава детето, а към самото дете („Здравей, как си?“, а не само „Здравей, как е?“). Когато общувате, е важно да сте на едно ниво и да виждате очите му, така че седнете до количката или се наведете.

- Предложете помощ. Преди да се опитате да помогнете на човек със специални нужди, попитайте дали вашата помощ е необходима и не забравяйте да изчакате отговор. Ако дете или възрастен има затруднения в говоренето, не прекъсвайте, докато не завърши изречението. Проверете дали сте разбрали всичко правилно.

- Говорете за това, което правите. Ако имате нужда от помощ, попитайте какво и как трябва да направите, обсъдете действията си („Да ти помогна ли да слезеш по рампата? Искаш ли да обърна количката...“).

- Не настоявайте, когато предлагате помощ. Ако откажат помощта ви, не се намесвайте, дори ситуацията да ви изглежда нестандартна (особено когато до специалното дете има придружител).

Всеки човек има право да бъде приятел с връстници, да учи, да работи и всъщност да прави каквото и да било, като се съобразява само със собствените си характеристики. Важно е да се помогне на децата с увреждания да се интегрират в социалната система, така че това да е от полза както за тях, така и за обществото. А живото общуване, изградено върху приемане и уважение, е основната стъпка към това.

Мона Василева