Д-р Христозов: Защитата от слънцето не е само с крем, а е начин на мислене

Слънцето е вече силно, семействата прекарват по-дълго време сред природата, а подготовката за лятната почивка започна.

Повечето съвременни родители знаят, че трябва да пазят децата от лъчите на слънцето, защото рисковете понякога са повече от ползите. И, за да не провалят почивката на семейството още от първите дни, трябва да са изключително внимателни.

От каква възраст могат да водят бебето на море и как могат да го предпазят от лъчите? Има ли специални слънцезащитни продукти за най-малките? Как трябва да ги изберем и защо майката не бива да маже децата със собствения си слънцезащитен крем, разказва д-р Евгени Христозов от дерматологичен център Lege Artis.

Снимка: личен архив
Д-р Христозов е основател и главен дерматолог на центрове "Lege Artis". Член е и е председател на секция по "Лазерна дерматология" към Българското дерматологично дружество. Съосновател е и е член на Управителния съвет на "Сдружение на частнопрактикуващите дерматовенеролози" в България. Член е още на Американската академия по дерматология, на Европейската академия по дерматология и венерология и на Европейската асоциация по лазерна дерматология.

Д-р Христозов, каква трябва да е защитата от слънцето за бебето? Идва сезон на отпуски и родителите обикновено планират море или планина за цялото семейство. Така че и бебето, въпреки съветите на лекарите, тръгва с тях.

Започвам с общата препоръка, колкото и тя да не допада на родителите – за бебета до 6 месеца е по-разумно да не бъдат излагани на директна силна слънчева светлина, а децата до 2 години е по-добре да не остават на плажа, освен ако не са облечени с широки, проветриви дрехи от плътни материи, с шапка, дълъг ръкав и панталон.

Добре е да се има предвид, че стандартната бяла тъкан за летни блузки спира едва около 20% от ултравиолетовите лъчи.

Това звучи доста крайно.

Детската кожа е лесно ранима. Лъчите на слънцето увреждат ДНК на клетките в кожата, а възстановяващите механизми в ранна възраст не са така усъвършенствани и развити, както при възрастни. Сигнал за увреда на клетъчната ДНК е зачервяването на кожата, дори то да е съвсем леко. 
Интересно е да се знае, че тенът, колкото и привлекателен да изглежда, е всъщност защитна реакция спрямо вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи.

Една често повтаряна мантра е, че децата не бива да се водят на плаж, когато слънцето е силно – от 10:30 до 16:30 часа. Бих искал да я напомня - пясъкът, водата, морето и другите светли повърхности отразяват голяма част от ултравиолетовите лъчи, като засилват тяхното въздействие върху кожата.

А какво се случва със синтезата на витамин D в кожата?

В зависимост от цвета на кожата са нужни минути излагане на слънце само на дланите, за да се синтезира дневната доза витамин D. За да може да се натрупа в организма, трябва излагането на слънце да бъде по-дълго или да се излагат по-големи участъци от кожата. Важното е да не се допуска изгаряне, а когато се допусне, да се лекува адекватно. Не трябва да забравяме, че съществуват и друг важен източник на витамин D – правилното хранене.

Как все пак родителите трябва да действат ?

Защитата не включва само употреба на фотозащитните кремове. Ние говорим за фотозащитно поведение. То включва предпазване не само на кожата, а предпазване на целия организъм от целия спектър на слънчевите лъчи – ултравиолетови, видими и инфрачервени. Тоест фотозащитното поведение включва предпазване на целия организъм и особено на кожата, очите и мозъка (от прегряване).

Нека започнем отгоре надолу – на главата на детето винаги трябва да има шапка. Добре е тя да е с широка периферия. Съветът е да е светла, проветрива, но от плътна материя.
Ако е бяла, ефирна и прозрачна, ще позволява добра вентилация, но няма да предпазва от слънчевите лъчи. Ако е плътна и тъмна на цвят, тя ще предпазва от слънцето, но може да доведе до прегряване.
Затова е добре да се избират светли шапки, но с плътна материя. Това значи, че ако погледнем през плата към слънцето, то не трябва да се вижда.

Вторият елемент, който често се пропуска, са слънчевите очила. Роговицата на окото старее със същата скорост както и кожата. А за нея няма фотозащитен крем.
Слънчевите очила, които предпазват най-добре са от „спортните“ модели, които покриват очите и отстрани, а не само отпред. И е добре да не се купуват от сергиите по улиците. Те също предпазват от лъчите, но често имат диоптър, което не е добре за зрението на детето.

Самите фотозащитни кремове трябва да се нанасят още в хотела, поне 20 минути преди излагане на слънце, защото им е нужно време, за да подействат. След къпане, измиване или обилно потене е добре фотозащитният крем да се нанесе отново.

Има ли специални изисквания към фотозащитата, която мажем по лицето и по тялото на детето?

Кремовете за малките деца е най-добре да са с физични филтри – титаниев двуокис, цинков окис. Познават се по това, че след като се намажат върху кожата, оставят бяла следа. Това се УВ-филтрите, които отразяват. Смята се, че те са най-безвредни. Те са по-устойчиви на вода, стабилни са на слънце и не могат да предизвикат алергии.

Защо родителите не бива да мажат детето със своя крем?

Фотозащитата за възрастни, особено тази от ниска категория, по-евтината, която се продава на плажа, обикновено е с химични филтри. Химичните филтри не отразяват светлината, а я абсорбират. И като абсорбират лъчите, те се променят. Променяйки се те могат да станат фотоалергени и самите те да предизвикат алергии. А някои от химичните филтри имат и хормоноподобно въздействие – преминават от кожата в организма и могат да се отразят на развититето на детето.
Аз препоръчвам да се купуват слънцезащитни продукти на някоя от фирмите, производители на медицинска козметика. Те не би трябвало да си позволяват да направят компромис с безопасността.

Важно е да се чете етикетът, за да се види за каква възраст е подходящ даден продукт. Вече има фирми - Avene, Bioderma, Eucerin, които предлагат продукти и за бебета над 6 месеца. Ако на етикета пише, че е подходящ за деца от 6 месеца до 2 години, кремът може да се използва и за по-големи, както и от възрастни. Докато обратното не е валидно. Фотозащитата за възрастни не бива да се нанася на деца. И тази за деца на 2 години не бива да се слага на бебета над 6 месеца.

А, ако детето страда от атопичен дерматит ?

Повечето фотозащитни кремове за деца леко изсушават кожата, което наистина е проблем за атопичната кожа. Това е така, заради физичните филтри – цинков окис и титаниев двуокис. Освен това, самото излагане на слънце, както и играта на плажа и къпането в морето изсушават допълнително и без това сухата кожа на децата с атопичен дерматит.
Поради това е редно, преди и по време на почивката на море, мазането с предписания от лекуващия дерматолог хидратиращ продукт да става по-често и по-обилно.
Не е грешка той да се нанесе и 10-15 минути преди фотозащитния крем. Добре е да се знае, че вече разполагаме и със специален фотозащитен продукт за деца с атопичен дерматит на A-Derma.
В заключение бих искал да припомня, че всяка крайност е неправилна. Ние не можем да отглеждаме децата си в инкубатор, но и не трябва безконтролно да ги излагаме на вредното въздействие на факторите на околната среда. Затова адекватната информация е основното ни оръжие да се справяме със сериозната отговорност да бъдеш родител.

Веселина Мончева

С д-р Евгени Христозов може да се свържете след предварително записване в дерматологичен център Lege Artis.