Не слагайте сами диагнози на детето

Хиперактивност, дефицит на внимание и всички разстройства от аутистичния спектър – са клинични диагнози и изискват експертна оценка от страна на екип специалисти – детски психиатър, невролог, клиничен психолог и е нужно продължително наблюдение и обследване. Това не са диагнози, които могат да се сложат на детската площадка от някоя „компетентна“ майка, нито в детската градина, нито от приятелки, чийто деца са по-развити. Напоследък обаче се случва доста често и разтревожените майки идват при специалист с „поставена“ по този начин диагноза.
За отклоненията в развитието, изоставането, особеностите, които проявяват някои деца разговаряме с детския психолог Галя Даскалова.

Снимка: личен архив
Галя Даскалова е магистър психолог, специалист по детско-юношеска психология с дългогодишен опит като консултант на деца и техните семейства,фамилен и брачен консултант.

Нормално е всеки родител да се тревожи, ако детето му по-бавно се справя с едно или друго и изостава от връстниците си. Кога и кой специалист може да определи, че има реално повод за тревога, госпожо Даскалова?

Така е и е естествено, че те са загрижени за детето си. Понякога обаче симптоматиката, която отнасяме към разстройства от аутистичния спектър – например: детето не поддържа очен контакт, играе си само с определена част на играчката, а не с цялата, не проговаря навреме или други особености в неговото развитие, не са задължително следствие на някакво развитийно разстройство. Доста често става дума за характерови особености, за неволно допуснати пропуски и грешки в модела, особености в средата на отглеждане и прочие.

Какви събития могат да забавят този процес?

Палитрата е доста богата и едва ли ще можем да я обхванем в пълнота. Например, падане, уплах и травма в периода на прохождане, може значително да забавят този процес и да са препятствие в процеса на проговаряне. Продължителната хоспитализацията също може да е фактор, който в известна степен да забави ранното детско развитие. Защото то попада в ограничено пространство, в което стимулите за развитие са много по-малко.
Негативен ефект има и прекомерната грижа от страна на родителите.

Може ли да дадете конкретни примери как свръхгрижовните родители могат всъщност да забавят развитието на детето?

Да – например, ненавременното „отстраняване“ на всички бебешки атрибути и навици – памперсите, когато детето трябва да се учи да съобщава за физиологичните си нужди; пиене от биберон, когато то трябва да се учи да пие самостоятелно от чашка; носенето на ръце, когато то не само върви, но вече и тича устойчиво; храненето в устата с мотива: „Не ти давам лъжичка, защото ще се накапеш!“ . Както и храненето само с каши и пасирана храна (което е много популярно напоследък), потиска развитието на дъвкателните умения и артикулационната мускулатура, тъй нужни за проговарянето.

Кои са определящите в ранна възраст белези на развитие, за които родителите да следят?

Важен маркер в развитието на детето е адекватната емоционална реактивност. Дали в определена ситуация то реагира адекватно, дали е контактно – радва ли се на познати, на близки, страхува ли се от непознати, как емоционално реагира на тържество у дома, на радостно събитие.
Всеки един етап от детското развитие си има свои маркери. Ако нещо не се е случило с нашето дете на определен етап, а приятелското, което е на същата възраст, вече го може, това не е повод за тревога.
В ранна възраст детското мозъче е много пластично – родителите може да се отчаят, защото многократно повтарят едно и също нещо, а детето не го “попива“. В определен момент обаче то се „събужда“ и прави това, което се очаква от него и е учило дълго време т.е. на детето му е било нужно индивидуално време за комулация на определено поведение.

Кое е най-важно в този етап?

В ранна възраст е важно детето физически да е добре развито – да се движи уверено, да слиза и да се качва по стълбите – това е важен маркер на развитието. Важно е пасивният и активният му речник непрекъснато да се обогатяват, да влиза във взаимоотношения с други деца, да търси контакт.
Няма защо родителите да се тревожат, ако на 3 години детето не играе по двойки. И играта, както всичко друго, следва своите развитийни етапи.

Няма „глупави“ въпроси, когато става дума за децата ни. Ако родителите имат своите притеснения относно един или друг аспект в развитието на детето, нека търсят съдействие от специалисти и да не бързат да се тревожат прекомерно. Важно е да се проследи дали детето се развива, натрупва ли нови учения, знания, навици и интереси.
Щом детето учи – значи, че се развива.

Интервюто взе: Веселина Мончева  

С детския психолог Галя Даскалова може да се свържете на тел.: 0888 611 872