Пълна бъркотия: как многото вещи ни влияят

Къщата е зарита с джунджурии.
Колко често правите покупки, като отидете на пазар или онлайн? Дали, ако седмица след това се огледате, няма да откриете около вас куп безсмислени и ненужни неща?
Купувате нещо, без да ви е необходимо. Случва се, защото докато го държите в ръце или още докото го избирате, мозъкът ни започва да произвежда допамин, който е отговорен за удоволствието.
И пазаруването е чудесен начин да се ободрите.

В един момент обаче вещите стават все повече, заемат все повече място, а чистенето става трудно.
Разпръснати тук и там, вместо да носят радост, те само дразнят: за да избършете рафта, на който е подредена колекцията от керамични фигурки, не трябва просто минете с парцала, а да ги свалите всички, да ги измиете, избършете и да ги върнете по местата им. Уморително - нали?

Няма нищо лошо в това да събирате разни неща. Но има огромна разлика между малка колекция от хубави предмети и дом, пълен с ненужи покупки, които импулсивно сте купили. За тях отделяте пари,  енергия и време.

Това не е всичко. Вещите, които създават бъркотия, могат да доведат до проблеми, които изобщо не очаквате - според проучвания, ако къщата е затрупана с вещи, нивата на кортизол са по-високи. Особено при жените.
Постоянният фонов визуален шум държи постоянно под стрес, провокирайки реакцията „бий се-бягай-замръзни“, като по този начин изчерпва физическите и морални ресурси.
На какво друго влияе безпорядъкът?

Производителност

Определено сте чували цитата от Айнщайн, който повечето хора цитира, когато не искат да почистят: „Само глупакът има нужда от ред – геният властва над хаоса“.
Може би мозъкът на Айнщайн наистина е бил различен от обикновения мозък, но вие и аз не можем да се похвалим с това - безпорядъкът около нас създава информационно претоварване.
Нашият мозък хаби ресурси: за да направите нещо, първо трябва да откриете това, което ви трябва, а то всеки път се озовава на напълно неочаквано местя. Мозъкът се изтощава, работният процес става непродуктивен.
Проучване от 2011 г. с помощта на функционална магнитно-резонансна томография  установи, че разчистването на бъркотията у дома и на работното място подобрява концентрацията, ускорява обработка на информацията и повшава производителността.

Мръсни чинии и тенджери, натрупани в умивалника. Снимка: Getty

Стрес

Както вече стана ясно, безпорядъкът влияе върху нивата на кортизола, който от своя страна повишава нивата на стрес.
Когато нашият мозък получи твърде много информация, независимо дали става въпрос за неконтролирано гледане на новини или бъркотия в къщата, превключва на защитен режим.
Безпорядъкът ни кара да се чувстваме тревожни, което се отразява негативно на общото състояние.
Тревожността нараства и може да стигне до депресия, което води до куп други проблеми. А ... освобождаването от бъркотията става още по-трудно.

Сън

Невероятно, но е истина – бъркотията в къщата се отразява на съня ни. Хората, които си лягат в разхвърляни стаи, спят по-зле: заспиват трудно, освен това се събуждат по-често през нощта.
Нашият мозък регистрира самия факт на бъркотията и се опитва да се справи с нея дори когато спи.
Освен това, колкото повече вещи трупате, толкова е по-трудно да се отървете от тях и толкова по-силно е чувството за вина, което също пречи на съня.

Наднормено тегло

Проучванията сочат, че разхвърляният дом води до също толкова безразборно хранене. Експеримент с доброволци доказва, че в разхвърлената кухня те изяждат два пъти повече бисквитки от тези, които били в по-подредено и организирано пространство.
Друго проучване сочи, че когато са в неподредена стая, хората са два пъти по-склонни да предпочетат шоколад пред ябълки.
Освен това, според статистиката, 77% от хората с разхвърляни домове, са застрашени от наднормено тегло.
Това не е изненадващо – за наддаването на килограми основна роя има кортизолът, който се увеличава, когато около нас цари безпорядък.

По  материали на Parents, Мона Василева