„Те боледуват по-често“ и още 9 мита за недоносените

Нормалната бременност продължава 38-40 седмици, но у нас всяка година преди този срок се раждат около 6 000 бебета.
Причините за това са много. Част от тях науката е изяснила, а много въпроси остават и без отговор.
Около тези бебета, родени преди срока и с ниско тегло, има и много митове.
Ето и най-популярните сред тях.

Мит №1. По-добре е бебето да се роди в седмия, а не в осмия месец

Това естествено не е така. Колкото по-рано се роди бебето, толкова рискът от усложнения е по-висок. Тези, които идват на бял свят през 35-36 гестационна седмица, остават заедно с другите новородени в обичайните условия на родилния дом. А тези, родени преди 33 седмица, се настаняват в реанимацията за интензивна терапия в отделенията за недоносени.

Откъде идва този мит? 
Версиите са две. Първата. Раждането в седмия месец е свързано с акушерски проблеми при майката, а по-късно – с отклонения в развитието на плода, с които бебето трудно оцелява след раждането. И, когато вътреутвобното хранене на плода поради недостиг на кислород се затрудни, се препоръчва бебето да се извади преди срока. Ако с всяка изминала седмица проблемът се увеличава, наистина е по-добре раждането да стана в 7-я а не в 8-я месец.

Втората версия е свързана със сърфактанта – вещество, което се изработва от клетките на белия дроб и помага те да се разгърнат. През 7-ия месец веществото е налично, но само временно. В осмия месец на бременността тези клетки се сменят – започва да се изработва истинският, постоянен сърфактант, но количеството му все още е недостатъчно. Затова преди години, ако бебето се е раждало в 7-ия месец е оцелявало, а в 8-ия – често не, защото не е можело пълноценно да диша.
Преди 30 години обаче е създаден изкуствен сърфактант, който сега се използва за недоносените.

Мит №2. Недоносените боледуват по-често

Този мит се свързва с това, че те се раждат преди имунната им система да е завършила своето развитие.
Функционирането на имунната система на недоносеното не се отличава практически от тази на доносените, това сочат съвременни проучвания. Нивото на интерферон и рискът да бъде разрушен е същият като и при доносените.

Не се наблюдава и по-висока честота на вирусни заболявания при недоносените, според статистиката.
Проблемът е, че родителите са тревожни и се страхуват прекомерно, че недоносеното им дете е „по-слабо“ и „неустойчиво“, че му трябва по-специален режим. И вместо да го закаляват, го изнежват като го обличат прекомерно. Така, без да искат влошават здравето му. А, за да расте здраво, имунната система трябва да се тренира – бебето да се оставя разсъблечено, ръчичките и крачетата му да са оголени и най-вече стъпалата - те се основен източник на имунни импулси. Детето винаги трябва да е по-леко облечено от родителите си.
Ако се разболее, е добре да се използват възможно най-малко лекарства и да се помни, че вирусът „присъства“ не повече от 3 дни, а проявите (хрема, кашлица) обикновено траят повече. Един ден след като температурата падне, ако детето е жизнено и с добро самочувствие, може вече да се извежда на чист въздух, въздухът – това е най-доброто лечение.

Мит №3. Недоносеното ще страда от детска церебрална парализа

Недоносеността действително е рисков фактор за неврологични нарушения – от забавяне на развитието до сериозни нарушения като детска церебрална парализа.
При тези с тегло под 1500 г. Тя се диагностицира в 5-10%.

Мит №4. Родителите не са нужни на недоносеното, докато не го изпишат от интензивното

Този мит идва от практиката на родилните заведения, които пускат родителите само в определени часове. Понякога едва за 30 минути на ден.
Днес се правят стъпки това да се промени. Освен емоционалната подкрепа, която бебето получава от майка си, родителите могат да помагат в грижите. Това е залегнало в новите насоки за „Кенгуру грижата“ - още от раждането бебето стои върху гърдите на майка си – кожа-до-кожа.

Мит №5. Недоносеното не чувства болка

Проучвания доказват точно обратното. Съвременните проучвания сочат, че недоносените имат повишена чувствителност към болка. Затова учените съветват в отделенията, където се отглеждат, да се създадат специални условия – минимум дразнители, без остри звуци, силна светлина, ограничаване на болезнените процедури и обезболяване.
Има вече достатъчно доказателства, че недоносените са дори по-чувствителни към болка и други сензорни стимулации в сравнение с доносените.

Мит №6. Недоносените деца раждат хора с вредни навици

Науката не го потвърждава. Проучвания сочат, че повечето майки, родили недоносени, не са пушили по време на бременността, нито са пили алкохол или употребявали наркотици.

Мит №7: Недоносените не се нуждаят от кърма

Кърмата е уникален продукт. Тя съдържа всичко, което е необходимо за новороденото - в лесно усвоима форма, с антитела, които го пазят от инфекции. Още повече, когато е недоносено.
 В началото бебето се храни венозно или със сонда, но постепенно трябва да мине на кърма. Затова е важно майката да съхрани лактацята. Както и да е настоятелна и да развива търпеливо смукателния рефлекс не бебето.

Мит №8. Ако едно дете се е родило недоносено и следващата бременност ще е проблемна

Не е задължително. Ако има риск от преждевременно раждане, могат още от началото на бременността да се вземат мерки, за да се помогне за износване не бебето.

Мит №9. Недоносените остават инвалиди за цял живот

Рискът от детска церебрална парализа при тези деца е по-висок (5-10%), особено, ако са родени с тегло под 1500 грама. Но 80 % от бебета родени преди срока ходят на училище заедно с връстниците си.

Мит №10. В първите месеци след раждането недоносените не могат да се возят в столче в колата

Позата в столчето е физиологична и не е опасна за деца от най-ранна възраст. Ако дишането на детето е нарушено, дълъг превоз в столче не е желателен и може да е опасен. Това обаче трябва да прецени педиатърът.
Превозът на бебето без столче или автолюлка, дори от родилния дом до къщи, е опасно. Така че столчето е задължително.

Източник detimail.ru, Мона Василава