14 000 крачки на ден, без да излизаш от къщи

Човек трябва да извървява минимум 10 000 крачки на ден, за да е здрав. Много ми стана смешно мама като ми го каза. Връчи ми крачкомер, докато си бременеех кротко в 9-я месец.

Мама е кинезитерапевт, така че сигурно е права и е вярно това за крачките и здравето, но къде ти по 10 000 ще крача?! Забравих отдавна какво е фитнес, какво е тичане, а на финалната права преди раждането даже до спирката не мога да повървя – приличам на наклонената кула в Пиза, но тумбеста като бъчва в средата, така че съм почти уникална. Клатя се като патица и всичко ми тежи. С две думи, игнорирах крачкомерчето.

Това беше миналата зима, но нали казват – година с година не си прилича, и ето, ето как преизпълних плана с крачките. Не само това: отслабнах, при това без да намалявам храненето, напротив - само с движение, движение, движение.

Ето малко атмосфера от спортната площадка, пардон, детската стая:

Първи месец след раждането – слива ми се с втория и третия, защото през цялото време съм в нещо като сън и превъртам откъслечни видения:

Кърмя, то плаче, пея песнички, пак кърмя, варя чайче за успокояване на коликите, гушкам, пускам пералня, стерилизирам шишета и биберони, тичам до аптеката за още памперси, докато мъжът ми боцка бебето с брада и казва „гу-гу-гу“.

Някой ми подава боза „за повече кърма“, аз я отбутвам, защото, нали, е пълна с консерванти.

Бутам бебешката количка през кални локви и кални баири, докато стигна до парка. Обаче съм забравила шишето с обедното мляко и се връщам. И вадя бебето от количката, и го нося нагоре до 5-я етаж, вземам шишето, слизаме, пак към парка, спи ми се, обаче бебето ме гледа с широко отворени очи. И пак вървим, вървим, вървим, вървим нататък, докато то се унесе. Подпирам се на една катерушка, почти заспивам права, но детето пак се ококорва и пак вървим.

Някъде по това време решавам да се пробвам с крачкомера - по колко навъртам между плота за преповиване и коритото за къпане?

Илюстрация: Guliver / iStock

4000 крачки от сутрин до вечер – впечатляващ за самата мен рекорд, обаче мама каза, че нищо не е. Дразни ме. Качвам се на кантара, за да ѝ покажа – свалила съм 7 от наддадените през бременността 16 кг. 7 за 4 месеца - добре ли е?

Нормално, казва мама и свива рамене – от умора, стрес и най-вече от кърменето се отслабва, а и хормоните ти се успокояват. Но трябва да се движиш повече. Мамоооо!

Мама не е от тези майки, които натъртват на „аз на твоите години“ и „когато ти беше бебе, правех това и така, а не като теб“. Или поне се опитва да не е от тях, но ме човърка да я питам тя как си е мерила крачките с бебе на ръце в средата на 80-те. Мълча си, щото що ми трябва да отприщвам потока на назиданието...

4, 5, 6, 7, 8 месеца по-късно – по-често съм в парка, отколкото вкъщи – 45 минути натам, 45 минути там, 45 минути насам, та дам – 7000 крачки. Добавям си още 2000 за докато приготвя храненията, докато правим въздушна гимнастика след къпането, а, стигнах и до къпането!

Колко ли калории се изгарят, докато балансираш с хавлия, сапунисвайки въртящото се като пумпал във ваната детенце, и в същото време издърпваш нежно, но решително гъбата за обтриване от устата му, но то я е захапало с първите си четири зъба. Водата от душа му влиза в очите, то пищи и се смее едновременно, така че струйки му влизат и в устата, то кашля, аз откачам.

Интересно колко ли калории… мисля си, докато дояждам неговото пюре от тиква с грис. И вкусът е интересен, но по- ми харесва другото - с моркови и пилешко.

Тези пюрета обаче са за в краен случай – ако не успея да сготвя, след като не случих на детска кухня. В центъра има повече избор на кухни, в нашия квартал е една, но храната не е вкусна. Обаче докато отида и се върна с Малчо до центъра, храната изстива и трябва да претоплям, което не е полезно (мама каза така), а и изчислих, че губя повече време, отколкото, ако сготвя аз. Я, как съм докарала на сол мусаката със сладък картоф и карфиол?

И ето я мама с новите инструкции: никаква сол и никаква захар за малко дете!

Ето ме и мен, с доказателство, което дори тя не може да се пренебрегне:

Това петно на четиринайсет хиляди и третата крачка е от хлора, спомен ми от единствения път, когато успях да избягам от къщи и да отида на басейн.

9, 10, 11, годинка - проходи(хме)!

Докато обикаляме масата, хванати за ръчичка, то не се заглежда в детското, затова изключвам телевизора. ТО обаче вижда какво правя и пожелава дистанционното. Захапва го и весело го хвърля по посока на прозореца. Не улучва.

Браво, маме, я да изпеем сега „У дома часовник трака с лъскави стрелчици“ и „Пляс пляс, ръчички“, да ги изтанцуваме, после да поиграем на „влакче“ и на „да изчистим хладилника“ и после да те преобуя, преди да поспиш 24 минути, след което да те облека и да поиграем на „замери ме с бананова каша“ и после да изтичаме до балкона, за да приберем прането и да опечем кейк, че ще дойде Гошко с майка му, та да си поиграете заедно с камиончето…

След като почти удрям 10 км дневно, съм точно толкова слаба, колкото и на абитуриентския си бал

Благодаря ти, мамо, че си влязох в дънките, които ми подари за абитуриентския бал, когато бях точно толкова слаба, както и днес! Благодаря и на всички замесени в този експеримент - че не ми оставят и секунда да се замисля какво ли би било, ако можех да изпитам скука – за секунда поне!

Марина Атанасова