Как да се научим да казваме „не“

Защо понякога ни е толкова неловко да отказваме на хората и защо вземаме присърце чуждите проблеми и преживявания? Всеки от нас попада в такива ситуации, след които си задаваме въпроса: „Защо обещах, че ще го направя?“ Психолози твърдят, че причините могат да бъдат намерени в културата, възпитанието, детските травми и дълбоките страхове. Ето някои от тях:

Страхът от отхвърляне 
Той често лежи в основата на нашето притеснение да не обидим другия, бил той свой или не дотам. Той живее у всеки в една или друга степен и е съвсем естествен.

Детският опит 
В детството родителите е възможно да са засрамвали детето заради неговите желания, ако те са били за тях неразбираеми, неудобни, смущаващи или просто са ги нервирали.
Така у детето се формира модел за поведение в обществото, когато интересите на обкръжаващите стоят по-горе от собствените, а личните желания са потискани.
Подобна ситуация би могла се случи, ако за самите родители оценката на обкръжаващите е била твърде важна. Тогава детето приема модела, в който да угаждаш на всеки, означава да си харесван от всеки, и го повтаря в живота си. С постоянното налагане на собствената си воля родителите също могат да научат детето да скрива и игнорира истинските си желания.

Културата 
От малки ни учат, че трябва да бъдем добри и отзивчиви, да споделяме нещата си и да помагаме. В приказките главните герои винаги накрая се учат на съчувствие, взаимопомощ и скромност. Разбира се, това е забележително. Но в реалния живот всичко не е толкова просто и отстояването на своите интереси може да бъде по-важно от идеалите.

Как да се научим да казваме „не“

Разберете и помнете какво искате вие.
Ако към вас е отправена молба, която ви създава трудност да изпълните морално и физически, спрете и помислете искате ли да помогнете. Ако ли не, опитайте се да откриете истинската причина за своя отказ. След това ще ви бъде далеч по-лесно да кажете мнението си на глас, което означава ефективно да говорите с молещия.  

Не се старайте да бъдете добри с всички 
Важно е да разберете, че никой не е идеален и понякога просто не можем да направим едно или друго. Всички имаме интереси, предпочитания, страхове и проблеми. И те могат да станат причина за отказ дори на близки и приятели.
Ако изпълняваме чуждите молби, които са ни неудобни и доста трудни, се натоварваме със злост и раздразнителност. Много по-добре е откровено да поговорим с човека, който търси помощ, като честно му обясним своята позиция и заедно постигнем компромис.

Помнете, че да се отказва е нормално 
Никой не очаква от вас да помагате в 100% от случаите и никога да не отказвате. Вие отказвате на хора, те на вас, в друг момент си помагате един на друг и нищо ужасно не се случва.
Ако неумението да казвате „не“ се е превърнало за вас в сериозен проблем и хич не ви се получава да се справяте с него, обърнете се към психолог.

И последно - когато отказвате на някого, добавете фразата: „Много съжалявам.“ Така той ще разбере, че вие се стараете да бъдете деликатни и не искате да го обидите.
Помнете, че винаги е по-добре честно да кажете „не“, отколкото да се съгласите, но след това да не помогнете.

Текст: woman.rambler.ru, превод: Надя Горанова