С деца във ваканция – как да съчетаем всичко, без да се чувстваме гузни

Като съпруга, майка и жена с няколко свободни и артистични професии си мисля дали съм добър пример на децата си. Но съм сигурна, че не само аз, но и всяка се е питала - справя ли се добре и може ли още по-добре да съчетава всичко, да бъде по-организирана.

Времето, отделено за хоби, спорт или работа - дали не е за сметка на общуването, възпитанието и изобщо връзката с децата и половинката ни? И има ли правилна пропорция, в която всички да са доволни?

Независимо дали се опитвате и вие да работите на компютъра, да правите упражнения, или да готвите, децата обикновено идват и искат внимание веднага!

От опит ви казвам, че отговорът „Ще дойда ей сега…“ или „Идвам след малко“ може да изиграе лоша роля.

Преди време, когато беше по-малка дъщеря ми, го употребих няколко пъти и се оказа, че тя е приела това моето „ей сега“ за нещо неопределено във времето.

И когато аз исках тя да дойде за нещо, ми отговаряше по същия начин: „Нали ти казах ей сега“ и, разбира се, идваше, когато си свърши нейната игра, рисуване или „работа“ .

Но как да съчетаем работата, спорта, домашните задължения, особено в къщи, с деца във ваканция и време, разкъсано между техните и нашите работи, без да се чувстваме гузни, че правим всичко друго, но не да сме истински заедно?

Ето какви възможности открих аз и какви ползи ми донесоха те.

Започнах да включвам децата ми в почти всяка моя дейност. Като на игра.

Когато готвя

Обикновено аз съм помощник-готвачът, който само реже продуктите и „помага“. Предполагам оттам дойде и желанието на сина ми да импровизира сам в кухнята и да ме изненадва с различни гозби по негова рецепта. В албума за IV клас е споделил, че желаната професия от него е да стане шеф-готвач.

Светла с двете си деца - Виктор и Стела във фотосесия за йога картите, които издаде. Патето, което се появява в кадър, е нарисувано от Мила Попнеделева-Генова.

Когато пиша

Отделям време да покажа на децата си какво всъщност толкова правя на моя компютър. Дори и сега, ако дойдат и поискат да видят какво пиша, ще им прочета споделеното.

Още щом започнах приказката към първата си „Вълшебна книжка“ ги запознах с процеса на писането. Съветвах се с тях кое би било интересно и на другите деца, държах ги в течение докъде съм стигнала, четох на глас и редактирахме заедно. Те също даваха идеи, обсъждахме ги. После им обясних, че книгите отиват при друг редактор и коректор преди да излязат и каква е ролята им.

А когато художничката Мила Попнеделева-Генова започна да ми изпраща илюстрации по историите, те бяха първите, които с интерес ги чакаха, съпреживяваха и се вълнуваха заедно с мен, кравичката Мина и кученцето Шаро-Писан-Шаро – главни герои в двете приказки.

И така, скоро след излизането на първата ми книга децата ми започнаха да мечтаят и те също да напишат сами книжки. И го направиха. Вече знаеха, че за това се изисква много труд, упоритост, постоянство, но и незаменими емоции и вълнения, които си струваха отдадеността.

Когато спортувам

Друго, в което можете спокойно да ги включите, е спорта, който сте избрали. За мен това е йогата - полезна и за моя, и за техния гръб.

Няма нищо по-удобно и лесно от това да я превърнем в семейно забавление.

Всяко животно в йога може да се имитира и това е много лесен начин на децата да запомнят упражненията и да измислят с тях свои активни приказки.

В часовете ми по Тананикаща йога за деца обяснявам, че така сме взели най-хубавото от животните. Например – да бъдем гъвкави и грациозни като котката. 

Или верни като кучето, стабилни като дърво, пуснало корени, свободни като пеперудата, силни като бика и така нататък. Дори никога да не сте се занимавали с йога, потърсете моите карти за игра и те ще ви помогнат.

Време за споделено щастие винаги ще намерите, особено ако знаете, че така ще успеете да научите децата ви на нещо ново, да ги запалите за нещо полезно.

И най-важното е, че те ще виждат - това, което вие правите, ви носи щастие. И ще потърсят и те своето.

Светла Иванова