8-годишната ни дъщеря стана агресивна, обижда брат си

„През последните шест месеца отношенията с 8-годишната ни дъщеря станаха трудни. Имаме по-малко дете - момче на 2 години. Дъщеря ни е доста упорита и своенравна и двамата не се разбират. И нас не ни слуша, дори когато й предложим избор. Тя може да изтича на улицата без шал, защото не иска да го сложи. Не иска да почиства стаята си, колкото и да повтяряме - практически не слуша. Може да свива юмруци, да тропа с крака. Опитвам се да отделя възможно най-много време: игри, пътувания заедно, четене преди лягане. Когато никой не я гледа, тя може да удари по-малкия си брат, но няма да признае, че го е ударила. Тя почти никога не му дава играчките си и агресивно ги грабва от него. Кажете ми какво да правя, как да й помогна. Когато е в добро настроение, е мила – споделя играчки, прегръща го, но често има и избухвания“ , пише разтревожена майка. 

Ето насоките, които  дава семейният психолог Дария Григориева.

Погледнете по-дълбоко

Има два проблема, които се проявяват на ниво поведение: протестни реакции към вашите искания и агресия към брат й.
Всяко нежелано поведение, е симптом. И като начало бих ви предложил да проучите по-задълбочено какво стои зад това.
Да започнем с "ината".
Защо отношенията с детето ви са станали по-трудни през последните шест месеца? Какво е било преди? По-лесна ли беше връзката ви? Дъщеря ви постъпваше ли различно? Какво се промени в живота й? Тя с всички ли се държи така или само с вас?
Отговорите на тези въпроси ще помогнат да разберете какво е провокирало поведението и тези реакции. Те могат да бъдат много различни.

Три възможни причини за детския инат

1. Ако в живота на детето са настъпили сериозни промени - ново училище (първи клас, преместване в ново жилише, в нов град и т.н.), тогава има голяма вероятност да преминава през кризисен период.

2. Трудности при учене или общуване със съученици или учители. Тя може да потисне и натрупа някои преживявания, свързани с училището и да ги „излее“ у дома в безопасна среда.

3. Поведението й може да се дължи и на липса на граници и правила в семейството. Може би тя все още не е формирала ясни идеи за това какво може и какво не.
Наблюдавайте до какво най-често водят тези изблици. Ако дъщеря ви има някакво искане и претенции, тогава вероятно става дума за липса на строго определени граници.

Каквато и да е причината за протестното поведение на детето, важно е да я откриете е да я преодолеете. Ако не можете да се справите сами, потърсете семеен психолог.

Момче и момиче мерят сили. Снимка: Getty 

Гневът е териториална емоция

Що се отнася до агресията към братчето, тук също трябва да разберете първопричините. Гневът е териториална емоция, която често се проявява в отговор на нарушаване на нашите граници.
Важно е да не карате дъщеря си да споделя играчките си.
Използвайте друга формула. Опитайте с молба. Например: „Скъпа, мога ли да оставя брат ти да си играе с твоята играчка? Явно се интересува от нея, виж как й се радва. Той ще играе малко (по-добре е да посочите конкретно време), след което ще я взема и ще ти я върна. „
Но бъдете готови да чуете и приемете отказ. Отнесете се с разбиране и към това решение на дъщеря си.

За да предотвратите конфликти, свързани с играчките, опитайте се да ги разделите. Да има такива, които принадлежат само на дъщеря ви. Други, които са на момченцето и трети – които са общи.
Говорете за това предварително. Разкажете какво и защо го правите.

Може малкото да вземе нещо, без да пита. Намесете се, за да ришите проблема като вземете предвид интересите и на двете деца.

Сестра и брат играят. Снимка: Getty

Как да помогнете

Много е важно да помогнете на дъщеря си да приме всички правила и да постигнете споразумение какво е приемливо и какво неприемливо.
По-лесно е да общуваме, когато хлапето е спокойно и проявява положителни емоции. Доста по-трудно е да се справим, когато то е ядосано, тъжно или обидено. В тези моменти обаче то много се нуждае от нас и от нашата подкрепа.
Във всяка сигуация е важно е да знае, че родителите му го приемат, независимо от емоционалните му състояния и настроения.

Детето има нужда от ясни правила

Правилата трябва да бъдат установени предварително в спокойна среда.
Детето трябва да разбере какво е възможно и какво е строго забранено; по какви начини е допустимо и по какви не е приемливо да изразява силните си емоции; защо не може и какви ще са последствията, ако наруши правилата.

При въвеждането на такива правила трябва да се използва принципът на трите „П“: те трябва да са понятни и разбираеми за детето, последователни и предвидими (това е за последствията).

Ядосано момиченце. Снимка: Getty 

Психологическа анализ

- Гневът е основна емоция, важно е детето да я разпознае и да я изживее. Родителят е човекът, който може да му помогне да „удържи“ емоциите му.
Ето пет стъпки за прилагане на тази психологическа техника.

- Разпознай емоция - разберете какво чувства дъщеря ви и какво е причинило това чувство.

- Назови емоцията - „Виждам, че си ядосан/а.“

- Подкрепете детето си:  „Разбирам те, това наистина те ядосва.“

- Приемете и споделете нейните емоции – „И аз бих се ядосала, ако...“ или „Добре е да си ядосан, всички хора понякога се ядосват...“

- Когато емоциите са „канализирани“, тяхната интензивност намалява и детето е готово да ни изслуша.

- Определете правилата на поведение, кажете какво е неприемливо за вас в поведението на дъщеря ви (но не и в чувствата!): „Имаш право да се ядосваш, но да удряш брат си е неприемливо! Как бих могла да се справиш с гнева си по различен начин?“
Помогнете на дъщеря си да намери подходящи начини да изрази гнева си по безопасен за нея и за другите начин. Можете да крищи, да ръмжи, да скача, да тропа, да мачка и къса хартията и т.н.

Така ще помогнете на дъщеря си да се справи с емоциите си, а правилата за допустимо и недопустимо поведение ще я успокоят постепенно с времето.
Правилата са граници. Много по-стабилни и спокойни сме, когато имаме тези ориентири.

Мона Василева