Добре ми е, когато ми е зле

Психологът Лияна Петрова разкрива механизма на търсенето на щастие чрез нещастие

04 Юни 2019 г.
Добре ми е, когато ми е зле

Снимки: Росица Петкова

Добре ми е, когато ми е зле - не е за вярване, нали? Мислим си, че всеки човек иска да е добре. И сме прави. Но зависи кой какво разбира под „добре“.

Като деца копнеем за вниманието на мама – да ни говори, да ни гушка, да забелязва как се чувстваме и да има адекватен отговор на променливите ни настроения. И когато не успяваме да получим всичко това, опитваме различни подходи, за да получим поне нещо подобно.

Пробваме да плачем, с надеждата, че някой ще ни утеши. Или започваме да правим бели – така е почти сигурно, че поне ще ни забележат. Е, може би няма да получим точно ласки в отговор на пакостите си, но със сигурност ще забележат, че сме там, че ни има. Дори шамарът (особено ако знаем със сигурност, че сме си го заслужили) е по-приемлив от това да не ни забелязват, да ни пренебрегват, да се чувстваме изоставени. Защото когато си „незабележим“, как можеш да си сигурен, че изобщо съществуваш?

Да се разболеем, обаче, се оказва като че ли най-успешната стратегия за печелене на внимание. Когато сме болни, не само, че не ходим на ясла, градина или училище. Тогава и мама не ходи на работа. Или най-малкото - вика баба да ни гледа вкъщи. И тогава най-сетне ставаме специални – виждаме разтревожените погледи на мама и доктора, мама ни целува по челото, за да провери дали имаме температура, сготвя нещо специално за нас, наблизо е и често пита: „Как си?“ Е, как? Разбира се, че зле. Защото рядко сме се чувствали по-щастливи от моментите, в които ни е зле.

Така, неусетно, несъзнателно, се научаваме да прибягваме до тази стратегия и по-нататък, като възрастни. Извиняваме се с отпадналост и умора, когато партньорът ни иска да ни въвлече в някакво желано от него занимание. Избягваме поемането на отговорност, като се оправдаваме с „временна депресия“. Показваме на близки и приятели, че не трябва да ни закачат, защото бързо палим и ставаме агресивни.

Дали искаме да променим нещо в модела си на поведение тогава? Защо да го променяме, докато ни носи толкова много ползи? Не и докато не настъпят драматични промени в живота ни – когато партньорът ни заяви, че има нужда от по-енергичен и отзивчив човек до себе си, шефът ни се умори да проявява разбиране към временната ни депресия и накрая – когато осъзнаем, че сме останали и без близки и приятели заради буйния си нрав.

Тогава започваме да се замисляме – как стигнах до тук, какво правя (или не правя), та да я докарам до това дередже?

Малко трудно и с вътрешни съпротиви започваме да осъзнаваме, че вече не сме деца и другият не е мама. И, очевидно, моделът „Добре ми е, когато ми е зле“ вече не работи. Никой вече не иска да ни гушка, да ни целува по челото или да ни чете приказки, защото сме "болни". Като че ли всички реакции на поведението ни от околните можем да обобщим с: „Получавам само шамари“. Но това вече далеч не ни е достатъчно...

От тук нататък можем да решим – дали да продължим с изпитаните стари методи на „търсене на щастие чрез нещастие“ или да се опитаме да разберем повече себе си. Да проучим причините за това да сме заседнали в тези остарели модели на поведение. Да изследваме кое е това, което сме потулили дълбоко или дори отричаме, че съществува, но влияе зле на цялостния ни живот.

Да осветлим тъмните кътчета на съзнанието си, за да можем да променим и визията си за себе си, другите и света. За да можем да кажем най-сетне: „Щастлив съм, когато съм добре.“

Лияна Петрова

Да поговорим

7 психологически трика, които ще направят живота ви по-хубав

Да поговорим

8 основни психологични кризи в живота на човека

Здраве

Пренатален психолог: Още в корема можем да формираме бъдещ оптимист

Да поговорим

Старанието да сме идеални саботира щастието

Още от Да поговорим

Изборът на материали за рисуване е също важен за децата.

Снимка: Shutterstock

С какво е най-добре да рисуват децата

Бебе, което се усмихва. Снимка: Guliver / Getty

 

Кога бебето започва да се усмихва

Бебе се радва на домашния любимец. Снимка: Getty

Как да запознаем кучето с бебето

Тийновете обожават селфитата.

Снимка: Shutterstock

Защо е важно да „спасим“ тийнейджъра от инфлуенсърите

Женските ръце привличат неустоимо мъжете.

Снимка: Shutterstock

Ето кои черти на външния вид привличат най-силно мъжете

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Най нови

Изборът на материали за рисуване е също важен за децата.

Снимка: Shutterstock

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Изборът на материали за рисуване е също важен за децата.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

С какво е най-добре да рисуват децата

Оцветяването е занимание, което носи много ползи на най-малките

Бебе, което се усмихва. Снимка: Guliver / Getty

 

Да поговорим

Кога бебето започва да се усмихва

Защо смехът е толкова важен признак на развитието

Роби Уилямс. Снимка: Getty

Заедно

Роби Уилямс на благотворителен мач със съпругата и децата си

Певецът откри спортното събитие Soccer Aid, пристигайки на стадиона със съпругата и дъщерите си