Добре ми е, когато ми е зле

Психологът Лияна Петрова разкрива механизма на търсенето на щастие чрез нещастие

04 Юни 2019 г.
Добре ми е, когато ми е зле

Снимки: Росица Петкова

Добре ми е, когато ми е зле - не е за вярване, нали? Мислим си, че всеки човек иска да е добре. И сме прави. Но зависи кой какво разбира под „добре“.

Като деца копнеем за вниманието на мама – да ни говори, да ни гушка, да забелязва как се чувстваме и да има адекватен отговор на променливите ни настроения. И когато не успяваме да получим всичко това, опитваме различни подходи, за да получим поне нещо подобно.

Пробваме да плачем, с надеждата, че някой ще ни утеши. Или започваме да правим бели – така е почти сигурно, че поне ще ни забележат. Е, може би няма да получим точно ласки в отговор на пакостите си, но със сигурност ще забележат, че сме там, че ни има. Дори шамарът (особено ако знаем със сигурност, че сме си го заслужили) е по-приемлив от това да не ни забелязват, да ни пренебрегват, да се чувстваме изоставени. Защото когато си „незабележим“, как можеш да си сигурен, че изобщо съществуваш?

Да се разболеем, обаче, се оказва като че ли най-успешната стратегия за печелене на внимание. Когато сме болни, не само, че не ходим на ясла, градина или училище. Тогава и мама не ходи на работа. Или най-малкото - вика баба да ни гледа вкъщи. И тогава най-сетне ставаме специални – виждаме разтревожените погледи на мама и доктора, мама ни целува по челото, за да провери дали имаме температура, сготвя нещо специално за нас, наблизо е и често пита: „Как си?“ Е, как? Разбира се, че зле. Защото рядко сме се чувствали по-щастливи от моментите, в които ни е зле.

Така, неусетно, несъзнателно, се научаваме да прибягваме до тази стратегия и по-нататък, като възрастни. Извиняваме се с отпадналост и умора, когато партньорът ни иска да ни въвлече в някакво желано от него занимание. Избягваме поемането на отговорност, като се оправдаваме с „временна депресия“. Показваме на близки и приятели, че не трябва да ни закачат, защото бързо палим и ставаме агресивни.

Дали искаме да променим нещо в модела си на поведение тогава? Защо да го променяме, докато ни носи толкова много ползи? Не и докато не настъпят драматични промени в живота ни – когато партньорът ни заяви, че има нужда от по-енергичен и отзивчив човек до себе си, шефът ни се умори да проявява разбиране към временната ни депресия и накрая – когато осъзнаем, че сме останали и без близки и приятели заради буйния си нрав.

Тогава започваме да се замисляме – как стигнах до тук, какво правя (или не правя), та да я докарам до това дередже?

Малко трудно и с вътрешни съпротиви започваме да осъзнаваме, че вече не сме деца и другият не е мама. И, очевидно, моделът „Добре ми е, когато ми е зле“ вече не работи. Никой вече не иска да ни гушка, да ни целува по челото или да ни чете приказки, защото сме "болни". Като че ли всички реакции на поведението ни от околните можем да обобщим с: „Получавам само шамари“. Но това вече далеч не ни е достатъчно...

От тук нататък можем да решим – дали да продължим с изпитаните стари методи на „търсене на щастие чрез нещастие“ или да се опитаме да разберем повече себе си. Да проучим причините за това да сме заседнали в тези остарели модели на поведение. Да изследваме кое е това, което сме потулили дълбоко или дори отричаме, че съществува, но влияе зле на цялостния ни живот.

Да осветлим тъмните кътчета на съзнанието си, за да можем да променим и визията си за себе си, другите и света. За да можем да кажем най-сетне: „Щастлив съм, когато съм добре.“

Лияна Петрова

Да поговорим

7 психологически трика, които ще направят живота ви по-хубав

Да поговорим

8 основни психологични кризи в живота на човека

Здраве

Пренатален психолог: Още в корема можем да формираме бъдещ оптимист

Да поговорим

Старанието да сме идеални саботира щастието

Още от Да поговорим

Млади родители се карат. Снимка: Shutterstock

За какво най-често се карат мама и татко

Мечока на Хулио Кортасар – сред шедьоврите на „Лист”

Тръшкането е нормален етап от растежа на детето.
Снимка: Shutterstock

 

Как да реагирате успешно на детските капризи

Момиченце прегръща кукла. Снимка: Shutterstock

Уроците, които куклите „преподават“

Самотата не се отразява добре на здравето.
Снимка: Shutterstock

 

Самотата за кратък период от време води до здравословни проблеми

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Млади родители се карат. Снимка: Shutterstock

Да поговорим

За какво най-често се карат мама и татко

Как да балансират на ръба на скандала в конфликтни ситуации

Катрин Зита-Джоунс и Карис. Снимка. Getty

Заедно

Катрин Зита-Джоунс се похвали с музикалния талант на дъщеря си

И двете деца на актрисата и съпругът й Майкъл Дъглас имат артистични изяви
Образование

Мечока на Хулио Кортасар – сред шедьоврите на „Лист”

Аржентинският писател пише историята за децата на свой приятел-художник

Разтворена книга, ароматни свещи и стръкчета лавандула. Снимка: Shutterstock

Тръшкането е нормален етап от растежа на детето.
Снимка: Shutterstock

 

Да поговорим

Как да реагирате успешно на детските капризи

Кои са причините за тръшкането, в коя възраст се проявяват и какви видове истерии може да очаквате

Момиченце прегръща кукла. Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Уроците, които куклите „преподават“

Какво учи момиченцето, докато играе и какви кукли да изберем според възрастта

Бебе, което се прозява. Снимка: Shutterstock

Здраве

Бебето ми не спи през нощта, буди се често

7 възможни причини и 7 идеи как да се справите