Когато семейството се „оглежда“ в детската рисунка

Пред белия лист детето е истински творец. То не само пресъздава това, която вижда, но и вади на показ, онова, което е скрито дълбоко в душата му. Това, за което няма думи или не знае как да изрази с думи.

В три последователни части разказваме за рисунките като огледало на душата на хлапето.

На каква възраст успява да нарисува човек и как постепенно допълва и усъвършенства детайлите в него, разказахме в първата част. 
Какво символизира голямата глава, широки рамене или дългите ръце, вида на ушите в неговата картина. Това беше темата на втората част на материала.
В третата и последна част на материала ще видим как изобразява своето семейство, за какво говорят елементите на рисунката и как да тълкуваме цветовете, които малкият художник използва.

Моето семейство
Често децата поставят безпогрешна диагноза на семействата си. Ако отношенията между родителите се объркат и те правят всичко възможно да не покажат това на детето, то пак ще почувства, че нещо не е наред. И това ще „излезе“ на показ в рисунката.

Снимка: Getty

На първо място, редът, в който са изобразени членовете на семейството и техните размери, говорят много.

Първо, детето ще започне да рисува най-важния член на семейството и, разбира се, ще го направи по-голям от останалите.
Такъв "гигант" може да бъде не само татко, но и баба, ако например тя държи юздите на управлението в ръцете си. Но детето е привързано най-вече към този от семейството, когото държи за ръка.

Ако цялото семейство се държи за ръце, тогава може да завиждаме само на приятелските отношения. Както и в случай, че семейството се занимава с едно и също, а мама, татко и децата не са разделени с прегради, изобразяващи стаи.

Сигнал за тревога е, ако някой от семейството е нарисуван в профил или дори с гръб. Така хлапето изобразява роднина, който се страхува или който не е привлекателен за него.

Децата са много емоционални и лесно се обиждат. И тогава те могат като цяло да изключат един от членовете на семейството от рисунката.
Често то изключва от рисунката си по-малките си братя и сестри, особено ако след раждането родителите започват да му обръщат по-малко внимание. Затова то ги „изпраща“ извън рисунката си.
Същата съдба може да сполети и татко, с единствената разлика, че в момента, който е запечатан на листа, той е на работа или в командировка. Това означава, че на детето му липсва вниманието на бащата или се страхува от него и предпочита да прекарва времето си без него.

Но ако самият художник се е изключил от рисунката, родителите трябва да се замислят добре. Това означава едно: детето не се чувства добре в семейството, сякаш е излишно.

Цветни мисли
За да разберете по-добре вашето дете, наблюдавайте какви цветове използва в рисунките си.

Снимка: Getty

Например, ако в картината има поне 5-7 цвята, детето живее пълноценен живот, радва се на цветовете му.
Използването на един или два цвята може да бъде простено за двегодишно дете, но не и за три-четиригодишно. Това означава едно нещо: то е потиснато от нещо и няма достатъчно цветове не само в рисунката, но и в живота му.
Цветът, с който рисува членовете на семейството, също говори много. Например, за по-непознати и далечни роднини то избира кафяво или черно. А за любимите - жълто.
В крайна сметка, когато децата бъдат попитани с какво се свързва майка им, те често отговарят: със слънцето.

Ако в рисунката преобладава

Синьо - детето е спокойно и уравновесено. То не скучае, не е само. Отдава се изцяло на приятелството, защото предпочита да дава, отколкото да получава. Трябва обаче да се има предвид едно „но“.
Понякога децата избират синьо не защото са спокойни, а защото искат да се успокоят.

Зелено - детето е самостоятелно, упорито, целенасочено. Зеленото за него е цветът на спокойствието и сигурността, към които се стреми.

Червено - хлапето е ексцентрично, агресивно, активно и лесно възбудимо.

Жълто - детето е любознателен оптимист.

Виолетово - обича да фантазира, то е емоционално, но в същото време много чувствително и ранимо.

Кафяво - често изпитва негативни емоции. То е по-бавно и физически незряло.

Черно - детето е депресирано, използва черно като протест срещу дискомфорта, който изпитва. Има нужда от промяна на атмосферата.

Сивото е като липсата на цвят. Детето е безразлично към околната среда, склонно е да не забелязва какво не харесва и какво го притеснява.

Това са най-простите и елементарни ключове, които могат да ви помогнат да дешифрирате рисунката на вашето хлапе.

Рисуването не само ще ви помогне да му направите психологически портрет. То ще укрепи пръстите му, ще го научи на координация и на фини движения, които по-късно ще са от полза и ще му помогнат да овладее писането.
Освен това, докато рисува, той ще забележи по-детайлно характеристиките на света около себе си, например, че котката и столът имат четири крака, а човек има само два.

По материали на Parents, Мона Василва