Анонимна майка коментира 5 причини да се изпокарате заради децата
Илюстрация: Shutterstock
Във всяко семейство има дрязги – къде по-дребни, къде такива, в чиято основа лежат сериозни проблеми, например материални. Но и друг вид семейни раздори се разгарят около раждането на бебето, въпреки че то е най-важното и щастливо житейско събитие.
Всяко нещо може да стане повод за спорове и размяна на обиди и ето няколко примера, които дава анонимна майка и доказва своето и на мъжа си право на избор за нещата, свързани с децата.
Защото, когато се роди дете, по-старшите роднини решават, че родителите са неориентирани и само те, опитните, знаят какво да правят, как да обличат… И после всички се чудят защо прехвърчат мълнии между стените на дома.
Ето и в моето семейство стана така, а колко драми можеха да бъдат избегнати, включително и скандалите с мъжа ми. Съдете сами:
Първи конфликт: за имената
Това е първата, животрептуща тема, която възниква още, щом се разбере какъв ще е полът на бебето. С първото ми провървя – никой сякаш не беше готов за раждането на внука и всички си мълчаха, когато нарекох сина ни без каквито и да било предварителни обсъждания с роднини и от двете страни.
А с второто се започна първо с мъжа ми – обсъждахме имена за момичета, но или на него не му харесваха, или на мене, но и двамата не подозирахме, че прабабите вече всичко са решили. Те не могат да се търпят, но още преди раждането на правнучка си ни звъннаха и намекнаха, че детето трябва да се казва Маша.
И двeте заявиха: "Харесва ми Маша".
Освен това, едната от тях веднъж се обади тайно на съпруга ми и каза, че като по-възрастен роднина настоява нейното мнение да бъде взето под внимание най-напред. И сега, знаеш, че Мария е красиво име, но когато настояват толкова много да се месят в живота ти, правиш всичко точно обратното.
Така и с мъжа ми категорично обяснихме и на двете, че няма да е Мария. Разбира се, че и двете се обидиха.
Едната от тях беше сърдита толкова години… Неотдавна казала на своята вече голяма правнучка, че не харесва името ѝ. Това е от възрастта, разбирам, но не мога да си затворя очите!
Интересно ,че подобна ситуация навремето е имало и в семейството на родителите ми – баща ми ми бил дал доста обикновено име според неговата майка, която плакала няколко дни и повтаряла: „Защо не я нарекохте с по-богатско име: Тамара, Светлана?“.
Но какъв е смисълът на всичко това и кой е внушил на нашите близки, че имат право да решават какво да бъде името на нашите наследници?!
Конфликт втори: за религията
Вярата е лична работа на всеки човек и веднага искам да кажа, че не желая да обидя никого, но мисля, че не бива да бъде налагана, тъй като е нещо много интимно. У нас, когато се родиха децата, роднините започнаха да носят икони и да питат: „Кога ще е кръщенето“, да раздават съвети в кой храм да отидем и т.н.
Не се обиждайте, мили баби, но е право на двамата с мъжа ми да решим искаме ли да приобщим детето към вярата. Не е нужно да звъните и да настоявате, че вече сте се уговорили със свещеника за деня, а после да ни се сърдите.
Имам позната, която се омъжи за човек от друга националност и когато се роди първото им дете, отидоха при роднините на мъжа ѝ и там извършиха религиозен обряд. Аз зададох очевидно тъпия въпрос: „А защо?“ И тя ми отговори сериозно, че уважава много мъжа си, а следователно - и неговото семейство. Попитах я: „А мъжът ти не уважава ли теб и твоето семейство?“ Не ми отговори.
Мен баба ми ме е кръстила още, когато съм била много малка, през социализма и го е направила тайно от моите родители. Тя си призна за това много години по-късно, когато религията вече не беше преследвана. Но можете ли да си представите какво би станало, ако всичко това беше станало известно тогава, през 1978-а?
Така не бива да се прави, решението трябва да вземат всички роднини, трябва да се уважава и мнението на децата.
Конфликт трети: за ваксинациите
Подкрепям ваксинациите и никога не съм имала съмнение за необходимостта децата да се ваксинират, защото мисля, че това е постижение на цивилизацията, което позволява да се защитят и малки, и големи от страшни болести.
Не искам да споря с онези, които поддържат обратното мнение. Искам само да кажа, че е право на родителите да вземат такова отговорно решение.
Някои роднини на моя мъж са химици, доктори на науките. На един от общите ни празници стана въпрос за ваксинациите и се оказа, че именно тези титулувани роднини са пламенни опоненти на съвременната медицина и особено на ваксинирането.
Когато споменах, че правя на детето всички планови ваксинации и нямам съмнение, че това е нужно, те започнаха да викат един през друг, за да ме убедят, че ваксината е отрова.
Много неща се изприказваха, те се ядосаха, аз също не се сдържах и назря сериозен конфликт. Мъжът ми мълчеше, той никога не се замисля над тези въпроси и винаги се доверява на моята преценка.
В някакъв момент докторът на химически науки и прадядо на моя син прекрати спора с думите: „Тези въпроси може да решава единствено майката!“
Всички затвориха уста и повече темата не беше повдигната, във всеки случай не и пред мен. И до ден днешен съм благодарна на дядо за това, което каза тогава, и го уважавам още повече, защото неговото мнение беше точно противоположното.
Конфликт четвърти: за лекуването
Тази тема е като продължение на предишната и всичко при нас е също така просто – моите роднини са за медикаментозно лечение, а роднините на мъжа ми - против.
Съгласна съм с моята майка за това, че високата температура трябва да се сваля, но всичко си има мярка. Страхувам се всеки път да давам хапчета, защото не бива да сее прекалява с тях. А майка ми, напротив, вярва, че няма от какво да се боя - трябва детето да се излекува, а не да се измъчва и все неща в този дух.
Ако внукът ѝ вдигне висока температура, тя бързо влита в детската стая и затваря всички прозорци. После влита в детската стая и затваря всички прозорци, да не би детето да изстине. После го затрупва с одеяла, и с още одеяла, сяда до него и внезапно забелязва, че то е без чорапи!
След това аз се оказвам глупава майка, която не иска да слуша как да се справи и да се станат нещата по-добре и т.н. и т.н. Накрая, обидена, изрича: "Моля ти се, прави каквото искаш! Не слушате, когато ви се казва, а после се оплаквате!“ Колко е трудно да спориш с любимата си майка в такива моменти...
Бабата и дядото на мъжа ми, напротив, смятат, че лекарствата са отрова и лекуват с билки и мед. Никой от тях не знае абсолютно нищо за факта, че не всички билки могат да се прилагат на деца и бяха страшно удивени, когато им казах, че медът може да предизвика алергия у някои хора, особено при малки деца, включително и оток на Квинке. Какво, какво, оток на кого?
Веднъж, когато синът ми беше с много висока температура и не можех да се справя с нея, стигнах до крайни мерки и по съвет на тази прабаба разтрих детето с разреден алкохол. За щастие, не се случи нищо страшно, но когато разбрах какви можеха да бъдат последствията, ми стана страшно.
Ако не ви молят за съвет как да лекувате, не давайте мнение – родителите ще решат сами как да постъпят.
Конфликт пети: за обличането
Ето това е главната тема, която поражда пререкание в почти всяко семейство и винаги има два войнстващи лагера: едните са за обличането, другите са за събличането.
Мен през целия ми живот мама ме е навличала, така постъпва и с моите децаа, докато не забеляза, че от разходка те се връщат напълно мокри. Но не иска да чуе нищо за прегряването и всичките ни спорове винаги завършват с обиди една на друга. Абсурдът е в това, че аз все едно ще правя нещата както си преценя, че е редно, но когато децата са с нея, тя си ги прави по нейному. Никой не се замисля доколко им е комфортно на малките.
Мъжът ми и неговите роднини са наопаки – колкото по-малко дрехи, толкова по добре. На тях винаги им е топло и пренасят своите усещания и на околните, в това число и на децата ми.
Но с обличането има още един проблем: когато бабите подарят на внучето чорапки, пуловер и панталони, значи то трябва да ги носи. И проверяват дали ги облича, независимо, че пуловерът може да боцка, а чорапите да са толкова дебели, че да не може да обуе обувки с тях.
Помня когато синът ми беше още съвсем малък, свекърва ми му подари момичешка зимна шапка. И стана тя, каквато стана, когато разбра, че нямам намерение да я слагам на детето! „Как така, това е неуважение…“, чуваше се от телефонната слушалка. Естествено, мъжът ми се поддаде и взе да ме навива да слагам на детето тази шапка с мотивацията, че на такава малка възраст е все едно какво носиш.
Но аз не искам да слагам на момче момичешка шапка!
Също, както вие, скъпа мамо на мъжа ми, не носите мъжки боти и вашият мъж не носи пола. Как обаче да ги убедя и да не се скараме?
Изводът ми е, че само родители, а често именно майката има право да решава как да се грижи и да възпитава децата си и за да не се раздухват семейни конфликти, трябва всички да са по-мъдри.
Бабите и дядовците вече са отгледали своите деца – нека сега им дадат възможност да правят нещата самостоятелно. Да, вероятно ще направят не една грешка, но това е техният личен опит.
А вие, скъпи родители на малки деца, помнете, че семейните скандали са опасна работа и много лесно неразбирателството с роднините на партньора може да прерасне в сериозен конфликт и поводи винаги ще се намерят – изборът на детска градина, на училище, на спорт…
Все пак постъпвайте така, както смятате, че е правилно и не забравяйте – не можете да угодите на всички.
letidor.ru, адаптация Марина Атанасова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари