„Не зная“ може да бъде най-умният отговор

Невежеството може да е блаженство, но често за нас е трудно да кажем на глас: „Не зная“. Това важи в особена сила, ако заемате лидерска позиция и вашият екип идва при вас за отговори. Тази фраза обаче може да бъде много овластяваща, ако преформулирате концепцията зад нея, казва Лизет Уорнър, автор на Power, Poise, and Presence: A New Approach to Authentic Leadership.

„Всяко изказване, което започва с „не зная“, е знак за това, че сте отворени към това да научите нещо ново, а това води до открития. „Не зная“ е път към мъдростта. Това води до иновации“, обяснява тя.

За да улесните себе си при използването на тази фраза, Уорнър съветва да положите целенасочени усилия, които да ви затруднят при използването на думата „зная“. Например, в проучване, проведено в Йейлският университет, изследователи са попитали хората дали знаят как работят неща от техния бит, като например цип или тоалетна. Повечето хора са отговорили положително. Когато обаче са били помолени да обясня как точно работи дадено нещо, много малка част от тях са показали реални познания за процеса. Изследователите наричат това „илюзия на обяснителната дълбочина“. Иначе казано, хората са изненадани от незнанието си, когато трябва да опишат един процес в детайли, а не само в най-общи линии.

„Когато започнете да изпитвате повече затруднения при използването на думата „зная“, някак си започвате да очаквате, че ще има толкова много неща, които не знаете, и ще станете по-отворени към идеята да се запознаете с тях и да ги разберете“, обяснява Уорнър.

Пренасочете фокуса далеч от самите вас

Ако ви е трудно да кажете „не зная“, Уорнър предлага да се заровите в дълбините на вашето съзнание, за да откриете източника на дискомфорт. Може да откриете някои неприятни спомени, свързани с липса на отговорите, които често произтичат от детството и от преживявания в училище.

„Имам спомен от  трети клас, застанала пред хора, които ме гледат от високо. Раменете ми започват да се стягат, гърлото ми се свива и в главата ми се появяват ужасни мисли от типа на: „Ще ме помислят за глупава“. Всичко това изплува отново на повърхността всеки път, когато на устата ми идват думите: „Не зная“, разказва тя.

Когато обаче се научите да казвате „не зная“, без да изпитвате дискомфорт, със спокоен и стабилен глас, публиката ви ще последва вашия пример и ще започне да слуша по-внимателно. Уорнър споделя, че ключът е в това да се съсредоточите върху въпроса, а не върху отговора си.

„Когато започнете сами се подлагате на напрежение с негативни мисли, фокусът не е върху това какво знаете или какво не знаете; фокусът е върху самите вас. Това е началото на спиралата. Пренасочете фокуса далеч от самите вас и от спомена от трети клас и го насочете към обекта. Това променя цялото преживяване“, обяснява Уорнър.

Потърсете партньорство

Когато кажете на някого „не зная“, въпросът се превръща в съвместно разследване и обща дейност, казва Уорнър. Вие сте посочили, че сте готови да научите нещо ново и да мислите заедно по въпроса. „Сега привличате участие от други и хората почти винаги са готови да се включат. Те търсят този тип лидерство“, обяснява тя.

Вместо да гледаме на лидерите като на източниците на отговори, Уорнър казва да промените начина си на мислене, гледайки на тях като на хора, които също са в процес на търсене на такива.

 „Като лидер, вие давате пример за това как човек да се справи с моментите, в които може да каже единствено: „Не зная“. Вие учите всички в екипа, че в това няма нищо лошо, защото лидерите не разполагат с всички отговори, но имат екип, който може да ги открие. Когато имате екип, вие сте изключително силни, защото имате различни гледни точки. Мислете на глас с екипа“, казва тя.

Продължението четете в Мениджър Нюз