Основна ценност за 1-годишното дете са собствените му желания

Времето минава някак неусетно и вашето мъниче пробва да духне първата свещичка на тортата – първата година от раждането е зад гърба ви, а заедно с това и част от тревогите.
За емоциите на бебето от раждането до 6-ия месец ви разказахме в първата част на материала. 
След това постепенно палитрата им се обогатява и разширява, а взаимодействието с околния свят и най-вече с майка му стават все по-разнообразни и интензивни. За тях разказахме във втората част на материала.

За да разберете по-точно мотивите за действие на 1-годишното дете, е добре да сте на ясно с етапите на развитите на психоемоционалната сфера му сфера в този период, обяснява психологът Светлана Забегайлова.

1–1,5 година: Аз съм!
Основният двигател на детето на тази възраст са собствените му желания. То ги изразява все по-ясно и все по-упорито се опитва да ги реализира.
Сега взема решения само и ако реши да направи нещо, ще бъде много по-трудно отколкото преди няколко месеца да го разсеете.
Ако то наистина иска да разбере какво има в портфейла на татко, бъдете сигурни, че въпреки всички забрани, ще намери как да го вземе и ще разгледа цялото съдържание.
Бъдете търпеливи: с течение на времето детето ще се научи да контролира стремежите си и ще разбере, че освен думите „искам“ и „не искам“ ще казва „не може“ ” и „трябва”.

Снимка: Getty
Чувствата и действията на бебето вече са свързани. Ако нещо не му харесва, се ядосва и яростно бие майка си. Когато е уплашено, плаче, а ако му е забавно, се смее и пляска с ръце от удоволствие.
То вече се е научило ясно да изразява отношението си към случващото се.
Сега можете постепенно да го научите на друго важно умение - да разделя емоциите и действията. Това означава, че то може да се ядосва, но майката вече няма да му позволи да я удря или хапе. Разбира се, ще отнеме повече от една година, за да овладее напълно това умение, но си струва да започнете точно сега.

Бебето изгражда представа за себе си

Важно емоционално постижение на този период е формирането на представата на детето за себе си.
Малко по малко то започва да се идентифицира с името си („Петя съм аз“), осъзнава тялото (филията не падна сама, Петя я хвърли), „вижда“ отражението в огледалото („Кой е там?“ - „Петя“).
При вида на образа си в огледалото то изпитва голямо удоволствие, може да се гледа дълго време и сега ясно разбира кой е пред него.

Искате ли да се уверите в това

Направете малко петно с червилото си върху бузата на бебето. Ако потърка лицето си, гледайки отражението си, значи разбира всичко правилно.

Снимка: Getty
Разпознавайки собствения си образ, мъничето получава визуално потвърждение за съществуването си – нещо, което създава солидна рамка на неговото „Аз“.

1,5–2 години: кризата на вечното „не“ и „не искам“
Мъничето чувства, мисли, действа - но все още не осъзнава нито емоциите, нито действията си. Трудно му е да обясни защо плаче или защо не иска да плува.

То расте и постепенно става по-самостоятелно. Има все повече и повече желания, но по някаква причина възрастните не бързат да ги изпълнят. Естественият отговор е протест.
За да се утвърди като отделен човек, детето ви доказва, че може да има собствено мнение и тъй като не може да даде никакви аргументи, просто казва: „Не“.
Тази криза на отрицанието е важен знак и етап от развитието на бебето. 

По-близо до 2 години бебето започва да назовава чувствата си: това треперене в стомаха се нарича страх, а желанието да се скрие зад мама, е притеснение и свян.
За да го научите да разбира собствените си емоции, му кажете на глас какво чувства и защо възникват тези чувства: „Ти си уплашен, нали. Това куче и голямо и наистина изглежда страшно“

Снимка: Getty
Упоритостта и твърдото „не“ понякога докарват родителите до лудост, но и за детето е много трудно.
То се страхува от собствените си изблици на гняв, страхува се да не изгуби любовта на майка си. Затова през този период избухванията и непокорството се заменят с бурни прояви на любов.
За да смекчите нежеланите прояви, по-често давайте на бебето възможност да избира. Ако ситуацията не е свързана с принципни въпроси (например сигурността), оставете мъничето да постъпи както намери за добре.
Зачитайки мнението му, вие потвърждавате, че то има стойност за вас. Не отстъпвайте само за неща, които са наистина важни за вас; винаги ясно формулирайте и повтаряйте правилата.
Колкото по-ясни са вашите правила, толкова по-лесно детето ще ги приеме. 
След 1,5 години то започва да проявява силен интерес към връстниците си. Ако по-рано по време на разходка вашата компания му е била достатъчна, сега то упорито ви дърпа и настоява да отидете на детската площадка.
И въпреки че на тази възраст децата все още не играят заедно, вече се очертава началото на приятелството.
Способността на мъника да установява контакт с връстниците до голяма степен ще зависи от тези първи опити.

Следва продължение
Мона Василева