След раждането на детето, мъжът ми стана раздразнителен

„Със съпруга ми сме заедно от 10 години. Дълго време не беше възможно да забременеем, така че новината, че ще станем родители, беше най-добрата в живота. По време на бременността съпругът ми беше нежен и грижовен. Бях в болница два пъти, той ме посещаваше почти всеки ден, носеше лакомства.  Искаше да дойде с мен и за раждането, но аз не се съгласих.
Последният щастлив ден беше при изписването ни от родилното. Сега, като гледам снимките, дори не вярвам, че сме били толкова усмихнати и радостни.
Съпругът ми се "покри" почти веднага щом пристигнахме у дома. Външно той беше грижовен: помагаше с детето, ставаше през нощта, хранеше го и сменяше памперси. Но усетих, че това го дразни безумно.
След 2 седмици той се "премести" в съседната стая, като ме обвини, че съм лоша майка - не мога да науча бебето да спи в собственото си креватче. И оттогава живеем като съседи. Говорим само служебно, сухо, без никакви нежни думи.
Опитах се да подобря отношенията, да поговорим. Но срещнах раздразнение, нежелание да обсъждаме тази тема, дори агресия.

Една нощ отидох при него, реших, че е време да възстановя интимната част от живота. Той просто се обърна на другата страна!
От друга страна не е стиснат, носи заплатата си в къщи. Но като го помоля да направя нещо за бебето, се дразни. Ядосва се, ако много се забавя в магазина и се наложи да стои със сина си. Сякаш всяка допълнителна минута до бебето го напряга.
Сигурна съм, че не става дума за изневяра - веднага бих разбрала. Отива на работа, после се прибира. На сутринта - отново на работа. Вечер започна да пие, казва, че е уморен на работа и без кутия бира не може да заспи, когато детето плаче.
Обичам съпруга си и не искам да се развеждам. Разбирам, че това е депресия, но не знам как да го измъкна от това състояние. Отказва да ходи на психолог, сърди се, казва че всичко е наред и аз си измислям. И се обижда от всеки опит да му помогна. Казва, че не е слаб и сам ще се оправи. Какво да правя?“ пита млада майка.

Снимка: Getty

Когато се появи детето, младият баща може да изпита редица емоционални затруднения, сходни по своите прояви със следродилната депресия при жените, обяснява психоложката Марина Малиновска.

Сред основните симптоми са депресия, липса на чувство за близост с бебето, гняв и раздразнение към него, желание да избяга от отговорност, от нови задължения, понижено настроение, депресия.
Състоянието допълнително се усложнява от факта, че мъжът осъзнава това и изпитва болезнени чувства на вина и срам. В крайна сметка детето е било желано, но той все още няма топли чувства към него, а напротив, възникват гняв и раздразнение. Този сложен емоционален коктейл води до факта, че човек се оттегля в себе си, защото е по-лесно да избегнете контакта, отколкото да обясни това, което е трудно да разбере и той самият.
Как мъжът си представя живота след раждането на бебето? Той държи в ръцете си дългоочакваното дете и му се радва. Всъщност, подобно на съпругата си, той не спи достатъчно през нощта, споделя с нея отговорността да се грижи и за двамата и в същото време изкарва прехраната на семейството.
И също много се уморява. Няма как да избегне това. Но ако по-рано, преди раждането на детето, той е разчитал на емоционалната подкрепа на съпругата си, сега тя е напълно фокусирана върху бебето и не е в така близък контакт с него. Тя също е претоварена – бебето постоянно е в ръце ѝ, тялото не ѝ принадлежи. Дори обикновените прегръдки могат да бъдат бреме за нея, защото е „тактилно“ претоварена. Тогава бащата не само преживява собствената си самота и умора, но чувства, че губи контакт с нея.

Как да помогнем на мъжа да преживее този период
- Първо, вие трябва да осъзнаете състоянието му и да си дадете сметка, че за бащата появата на бебето също може да е труден период.

- Второ, предложете да се свържете със семеен психолог или психотерапевт. За 4-6 сесии можете да хармонизирате отношенията в двойка.

- Трето, планирайте и организирайте за себе си и съпруга си „ваканция от родителството“ (помолете роднини, бавачка да седи с бебето поне няколко часа седмично), просто за да бъдете сами.

- Важно е също така да използвате свободното време за сън и възстановяване. Помислете какво преди ви е доставяло удоволствие и отделете част от времето си за тези дейности.

Снимка: Getty

„Мъжете могат да страдат от следродилна депресия. Според проучване, публикувано в списание JAMA Psychiatry, то засяга един от 20 бащи.
Ако симптомите на следродилна депресия при жените са свързани с апатия, бащите в това състояние на дискомфорт се държат по-агресивно, раздразнително и тревожно. Но в същото време самите те отричат ​​съществуването на този проблем“, обяснява психоложката Елена Толкач.

След раждането бащите нямат право да се оплакват, тъй като половинката им е свършила лъвския пай от „работата“. Но и техните задължения нарастват - нивото на отговорност се повишава, финансовите проблеми се задълбочават. За една нощ животът им се променя. Това не може да не доведе до стрес.
Следродилната депресия при бащите може да бъде предотвратена.

Ето няколко предложения към мъжа

- Планирайте родителството по същия начин, по който планирате пътуване или покупка на кола. Как ще разпределите отговорностите, когато бебето се появи? Това е необходимо, за да не очаквате невъзможното един от друг.

- Подгответе се предварително. Сега в родилните домове и има курсове за подготовка за раждане и отглеждане на бебето. Посещавайте ги заедно със съпругата си. Там ще можете да задавате въпроси, които ви вълнуват сега. Родителите са еднакво отговорни за новия живот.

- Не забравяйте, че жена ви ви обича и с раждането на дете тя започна да ви обича още повече. Просто физически тя няма възможност да ви обърне толкова внимание, както преди. Това се дължи на хормонални, психологически и физиологични промени.

- Ограничете самосъжалението. Бъдете горди, че благодарение на вас на света се е появил нов живот. Не е въобще лесно. Тези, които рисуват картина на идеалното родителство, доста разкрасяват реалността. Всъщност е отговорност: това е промяна в обичайния начин на живот, това е стрес ... и огромна любов към едно малко същество, което е беззащитно и зависи от вас.

- Говорете. Не се затваряйте в себе си, не се плашете да поискате навреме помощ, ако разберете, че не се справяте. Това няма да ви направи слаб, а ще поддържа психиката ви в адекватно състояние.

Мона Василева