Възгледите и навиците, които милениалите предават на новото поколение
Новите родители са основно от поколението на милениалите – хора, родени между 1980 и 2000 г., пораснали заедно с разцвета на съвременните технологии.
Те бяха упреквани в егоизъм, разглезеност, индивидуализъм, но докато обществото анализираше какви са точно, вчерашните деца пораснаха и сами станаха родители, макар че предпочитат да отлагат раждането възможно най-късно. Естествено е да имат различен подход към родителството и да въведат свои принципи на възпитание.
Как житейските нагласи и навици на милениалите ще повлияят на децата им и на тяхното възпитание - AdMe.ru дава някои много интересни обяснения.
Особености на родителите милениали
1. Те стават по-късно родители – средната възраст на съвременните майки е 26 г.
2. Имат високо ниво на образование, предимно висше или незавършено висше.
3. Наказват по-малко своите деца, учат ги да бъдат самите себе си и да не се страхуват да пробват нещо ново.
4. Създават отношенията с партньорите си на демократични принципи и са по-склонни към компромиси.
5. Не държат толкова на идеята за успех и високи постижения, вълнува ги повече душевният комфорт и спокойствието.
Ето още няколко техни характерни черти:
С нарастване на благосъстоянието си, милениалите харчат много повече пари за децата си от предишните поколения. Може би причината е в съзнателното родителство, т.е. двойките имат деца, когато вече имат материална база.
Преди на хлапетата им се скараха за счупена играчка, а за съвременните родители разглобената количка е сензорен начин на игра, развитие на фината моторика и метод за опознаване на околния свят. Може би отглеждат бъдещ инженер изобретател.
Детето е надраскало бялата покривка? Расте с въображение на художник, трябва да му купим нови бои и отмиващи се флумастри.
Същото е и с дрехите – може да се търкаля и в калта, и да пада по тревата колкото му е приятно – гащеризонът му е непромокаем, а панталонките ще се изперат, защото новите прахове за пране са много мощни.
Авторитетът и дисциплината не са толкова важни за тях
Снимка: Guliver / iStock
За децата от миналите поколения е била важна йерархията – той е по-голям и по-умен, трябва да го слушам. Не се е поощрявало изказването на собствено виждане, докато съвременните деца имат право на глас, те могат да разговарят с вързастните като с равни и за отстояването на лично мнение не ги наказват. Децата на милениалите от малки свикват, че мнението им се чува.
Родителите се стараят да възпитават у тях критично мислене, дават им възможност да погледнат на ситуацията от различни страни и да чуят различни мнения. Днес учениците могат веднага да проверят всеки факт в интернет, затова и учителят вече не е абсолютният авторитет, неговите изказвания не се приемат винаги изцяло и безпрекословно, щом като всеки сам може да провери информацията.
Това е добре, поощрява мисленето.
Те имат друго отношение към храната
„Докато не си изядеш всичко, няма да ставаш от масата!“ – познато ви е, но от вашето детство, когато тази фраза и до днес предизвиква неприятни спомени. Днешните деца не ги грози подобна опасност – много родители им разрешават да избират сами какво и кога да обядват и вечерят. Разбира се, не им позволяват да преяждат с шоколад, но и не ги заставят да си обират чиниите до трошичка.
Новите родители очертават по-широки граници, в които децата им могат да правят това, което им се иска. Майките и бащите днес се вълнуват повече от качеството на храната, важно им е малките да се хранят правилно и балансирано, от малки децата научават защо е вредно да се яде много сладко и какво означават калориите.
Не са толкова обсебени от оценките и образованието
До съвсем неотдавна на децата се стремяха да им предоставят всякакви занимания: чужди езици, музикална школа, танци, различни кръжоци, но милениалите не настояват за толкова плътно натоварване и са по-либерални към желанията на децата си, грижата на съвременните млади родители е насочена повече към това децата да пораснат мотивирани, отворени към света и главното – здрави психически.
Въпросът „Написа ли си домашното?“ не е толкова важен, колкото „Какво разбра от урока?“ И оценките загубиха предишното си огромно значение. Днес, ако детето получи двойка, може да разчита на подкрепа и помощ в семейството, а не на насилие и наказание. Така и стремежът към високи оценки вече не превръща толкова много ученици в зубрачи.
Разбира се, успехът в училище и амбициите са все така важни, но вече не заемат централно място. Често се чуват мнения, че средният успех в училищата не подготвя децата за възрастния живот, а само блокира творческите им пориви.
Не са против електронните мобилни устройства
Родителите днес не възразяват против използването на таблети и смартфони от децата, защото самите те не могат да си представят живота без тях.
Снимка: Guliver / iStock
За всичко, за каквото се сетите, милениалите се обръщат към гугъл и сърфират в интернет. Това е хубаво, доколкото означава, че родителите са по-информирани за здравето, грижата и развитието на децата си – повече, отколкото е било преди, благодарение на нови сайтове, приложения, блогове, пълни с текстове, от които могат да научат всичко, което ги интересува.
Умните устройства са източник на образование, комуникация, забавление и да, може би съвременните деца са започнали да четат по-малко книжки на хартия, но четат от други източници и в малко по-различен формат.
Прекарват повече време с децата си
Времето, което майките прекарват с децата си, според статистиката е нараснало двойно в последно време, а бащите им отделят около три пъти повече време, отколкото някогашните бащи. Оттук и нарастването на степента на доверие и откровено общуване между родители и деца.
Семейното споделяне на преживявания, спомени, проблеми и обсъждане на различни теми прави децата на милениалите свободни, общителни и осъзнати. Те умеят да анализират и да развиват висока емоционална интелигентност.
Като цяло новите семейства общуват по-пълноценно и затова допринася и фактът, че границите между мъжките и женските домашни задължения се размиват – днес много мъже нямат нищо против да помагат на жените си и да поемат грижата за детето, което ги сближава допълнително.
И което само може да ни радва!
Превод Марина Атанасова