Снимка: Shutterstock
Въпреки че е доста модно в момента, беше ми трудно да намеря статистика за броя вегани или вегетарианци сред децата в моята страна. Едно проучване, което открих, отбелязваше, че 1 от 12 родителя във Великобритания отглежда веган деца, докато 13% възпитават вегетарианци.
Извън тези данни съм любопитна как по-точно децата самостоятелно решават да се хранят само с растения. Лично аз доста се колебах по този въпрос по отношение на моите. Като цяло, не съм убедена, че има правилен или грешен избор по въпроса дали малките трябва да следват веган или вегетариански начин на хранене.
Аз съм вегетарианец. В повечето случаи. Честно казано, не съм привърженик на слагането на етикети, когато става дума за избора ми на храна. Решила съм да се храня интуитивно и да следвам модел, който поставя растенията на върха на моята хранителна пирамида. Което не означава, че в редки случаи не консумирам свинско бон филе или пуйка по празници.
Мъжът ми и синът ми редовно хапват месо, но рядко го приготвяме вкъщи. Това е защото те избират да си го купят готово отвън. Въпреки че не съм ентусиазирана от този факт, окуражавам сина ми да взима сам голяма част от решенията, които се отнасят до самия него, и доста държах конкретно на това.
Обясних му причините за диетичните си предпочитания, като първият път, когато говорихме по темата, той беше още малък. Докато карах из града, колата ни се озова зад камион, возещ прасета, които очевидно бяха предназначени да стигнат до кланица. Синът ми се обърна към мен и промълви: „Прасето е тъжно.“ Все едно знаеше! Обясних му, че това е една от причините за моя избор на начин на хранене – така няма да правя животните тъжни. Не съм сигурна, че към онзи момент той напълно ме разбра за какво говоря, но днес е наясно със всички причини за моето решение.
Въпреки това, той ми даде да разбера, че няма желание да става вегетарианец като мен. Точните му думи бяха: „Аз съм малко вегетарианец - обичам спанак и броколи, и салати…“ А неговата причина да не се откаже от месото? „То е най-вкусно от всички.“
Каквото и да правя, чувствам, че е важно той да знае защо правя точно това. И искам да има собствена мотивация за нещата. От устата ми никога не са излизали думите: „Защото така казвам.“
Не възприемам решението му като напълно вредно за него и се освободих от нуждата си да контролирам този конкретен аспект от хранителните му предпочитания.
Стремя се да се храним до голяма степен с растения, но не се определяме като вегетарианци. Старая се да приготвям добре балансирани ястия, както и всички да сме отговорни спрямо продуктите, които избираме, дори и те да са от животински произход.
Надявам се, че един ден синът ми ще има предвид изборите, които правим в момента и ще помни предимствата да се храни предимно с растения.
Колкото до това дали някога ще стане вегетарианец, няма как да знам. Отговорът му към момента е: „Да, мамо, може би някой ден ще пробвам.“
Текст: Sheri Vettel, превод: Надя Горанова
