Злоядото дете и информацията в гените

Родителите със злояди деца може да си отдъхнат, защото се оказва, че това не е тяхна вина. Учени от Англия и Норвегия са изследвали над 1900 семейства с близнаци на възраст 16 месеца, за да разберат дали гените имат нещо общо с придирчивостта при хранене.

Анализът на данните показал, че тенденцията едно дете да е капризно относно храната е силно повлияна от генетичнита му конструкция, не само от начина на възпитание и отглеждане.

„Това, че тези черти са така повлияни от гените в толкова ранна възраст, показва, че тенденцията е вродена, и не са виновни родителите, които по някакъв начин правят децата злояди – това си го има, още когато са на по 16 месеца“, казва Андреа Смит, докторант и водещ автор на проучването в Юнивърсити Колидж Лондон, цитирана от Гардиън.

Учените предоставили на родителите въпросник, с който искали да изследват хранителните навици на децата. Така станало ясно колко близки били резултатите на еднояйчните (идентичните) близнаци, които споделят едни и същи гени, и на двуяйчните близнаци, които споделят около 50% от гените си.

Резултатите показали, че гените играят ключова роля в хранителното поведение на децата. В 46% от случаите, когато детето е злоядо, обяснението идва от гените. При 58% от децата, които имат неофобия (отказване на нови храни), обяснението също са гените.

Учените забелязали също, че факторите на средата имат по-голямо влияние върху това дали детето ще е злоядо, отколкото върху това дали ще има неофобия. Това означава, че гените са виновни, но и родителите може да изиграят роля при формирането на хранителните навици на хлапето.

„Знаем, че гените не са съдба“, казва Смит. „Родителите могат да повлияят на децата в положителна посока.“

Д-р Файе Пауъл, експерт по психология на развитието в Университета в Бедфордшър, специализирала в хранително поведение, казва, че въпреки ролята, която има генетиката, придирчивостта относно храната се базира и на индивидуалните различния при децата.

„Генетиката играе малка роля и може да отговаря за някакво предразположение, но индивидуалните различия и преживяванията, свързани с храна, предизвикват злоядостта“, казва пред английския Хъфингтън Поуст.

„Вкусовите предпочитания на децата започват още от утробата, така че колкото по-голямо е разнообразието от храни, които майката приема по време на бременността, толкова по-голяма е верояността децата да възприемат добре същите храни, когато се родят. Същото е и с кърмата – чесънът или ванилията, например, може да бъдат усетени чрез нея.“

Пауъл казва, че деца със „завишена сензорна чувствителност“ са предразположени към това да са злояди. И добавя: „Такива деца имат различна чувствителност към сензори, предизвикващи отвращание, и различни текстури – това може да е доста неприятно. Деца с висока орална сензитивност може да изпитват страх или да не приемат храни, които са нови и различни.“

Д-р Жаклин Блисе, преподавател по детско хранително поведение в Университета в Бирмингам, казва пред Хъфингтън Поуст Англия, че най-важната стратегия, за да накарате децата да опитват нови храни, е чрез „моделиране“. С други думи, с личен пример, когато сте на масата за вечеря.

„Изключително важно е да гледат други хора и да се учат, като наподобяват поведението им“, казва тя. „Във всичките ни проучвания става ясно, че ако детето ви е придирчиво, най-ефикасният начин да го накарате да пробва нещо ново, е, ако сами ентусиазирано опитате новата храна. Ако очаквате да ядат броколи, а вие самите не хапвате, ще е много трудно.“

Източник: huffingtonpost.co.uk