5 неща, които детският мозък не умее

„Спри да плачеш!“ , „Не можеш ли да го обясниш по-ясно?“ , „Казах ти да спреш да скачаш!“ „Е, колко пъти още трябва да повторя това?“ - нарежда майката и се ядосва.
Често родителите засипват детето си с коментари, уверени, че то просто е палаво и умишлено се държи лошо. Но всъщност мозъкът му все още не е достатъчно зрял и развит, така че не само да чува какво му се казва, но и да възприема казаното.

„Мозъкът се развива напълно едва на 25-годишна възраст“, ​​подчертава педиатърът Дина Марголин. - При малките деца е в процес на формиране. Ето защо много умения, които може да изглеждат естествени за възрастен, са физиологично недостъпни за детето.“
И изброява 5 умения, които малките деца нямат и не могат да притежават.

Да съдържа и контролира емоциите

Дете, което е ядосано. Снимка: Shutterstock

За детето плачът е начин да изрази себе си, особено ако все още не говори достатъчно добре, за да разкаже какво се е случило.
В същото време мозъкът му все още не е развил способността да се саморегулира, така че детето не може да контролира желанието да плаче тук и сега.

Да разбере концепцията за време

„Ще купим сладолед довечера“, казва майката , но детето не разбира защо не може да го получи веднага.
Или пък, когато то се държало лошо през деня, родителите го наказват и го лишават от анимационни филми преди лягане.
Но детето няма да разбере или да си спомни защо е било наказано - в неговия свят това се е случило толкова отдавна, че вече е забравено.
Ето защо, ако искате да го научите на дисциплина, реакцията ви трябва да е незабавна и да не отлагате. 

Да контролира желанията си

Деца, които скачат по дивана. Снимка: Shutterstock

Ако хлапето иска да скача по дивана, ще го направи. Няма сила, която да го спре. Контролът на импулсите е непосилен за децата.
Затова родителите не трябва да спират самото желание, а да му говорят как е правилно да се постъпва. В този случай трябва да обяснят, че диваните са предназначени за сядане, а не за скачане. И да предложат алтернатива - например да скача на малък батут (ако вкъщи има такъв) или да скача върху постелката за игра.

Да мисли рационално

Вероятно всеки родител се е сблъсквал със странни капризана детето си. То се тръшка, че маркерът е „твърде син" или не харесва как е обелен бананът. То не може да обясни какво не е наред, но е искрано нещастно. Това са неговите истински чувства, дори и да ни се струват смешни или преувеличени. 

Да изразява емоциите с думи

Децата нямат богат речник и не могат да изразят с думи всичко, което чувстват. Така че правят сцени и избухват, когато са ядосани или нещо не се случва така, както те го искат.
Уменията за справяне с емоциите са нещо, което трябвада се научи – търпеливо и с течение на времето. Обучението е задача на родителите.

По материали на Parent.fr, Мона Василева