Да научим детето да реагира правилно в екстремна ситуация

Бедствия, земетресения, войни, тайфуни, пътнотранспортни произшествия тревожат психиката. И външно уж нищо не се случва, вътрешният свят на човек реагира.
Общото между всички тези екстремни ситуации е внезапността и липсата на ясни алгоритми и решения.
Човек се плаши, тревожи се, започва да се паникьосва.
Силните емоции не му позволяват да избере правилна статегия и да намери изход от ситуацията. За детето нещата стоят още по-тревожно.

Светът на децата

За него дори нарушаването на обичайния му начин на живот може да бъде стресиращо и да се възпреме като екстремна ситуация. Това е така, защото то няма опит, нито знания и разбиране за света около себе си.

Светът на детето зависи до голяма степен от възрастните около него. Колкото по-малко е то, толкова повече разбирането му за всичко, което се случва около него, се „слива“ с емоциите и поведението на неговите близки. Ако те създадат чувство за сигурност, тогава дори в най-несигурната ситуация детето ще се чувства стабилно, обяснява психологът Олга Ширяева.
За децата на всяка възраст семейството е убежище и символ на безопасност. 

Как да създадете този безопасно пространство 

Майка чете приказка. Снимка: Снимка: Shutterstock
Чувство за стабилност може лесно да се създаде чрез прости и ежедневни неща. Например, рижимът вкъщи
Ето защо е препоръчително да не се правят ремонти в детската стая до тригодишна възраст, да не се купуват нови домашни любимци и, ако е възможно семейството да не се мести в друг град, докато детето е малко.
Различни семейни традиции, като например четене на книга преди лягане, помагат за създаването на безопасна среда. Достатъчно е да вземете книга, да седнете до сина или дъщеря си, да се завиете с одеяло, да включите настолна лампа и да почетете, и то ще се успокои.
Такова забавление ще се превърне в знак за детето, че е в безопасност.

Много е важно родителите да говорят открито по всяка тема, да бъдат искрени и да отговарят на всички въпроси.
Правилата за безопасно поведение се формират още от раждането, когато определяме личните граници.
Трябва да обясним на хлапето защо са необходими забраните, какво е „може“ и „не може“, като се назоват части на тялото, емоции и чувства, като се изразят ясни правила за поведение в определени ситуации.
Ако родителят не даде отговор на въпрос, опита се да го избегне, защото смята, че детето още е малко, а темата – трудна, това може да създаде ненужно напрежение, повишен интерес към темата табу и появата на страхове.

Как на практика да стане това

Семейство, което се забавлява.Снимка: Shutterstock 

Вместо „добро - лошо“, говорете за „опасно - безопасно“. „Опасно“ е нещо, което представлява заплаха за здравето и живота.

Не трабва да му се внушава, че светът е пълен с лоши хора и опасни ситуации. Важно е да го накарате да повярва, че светът около него е добър и че може да му се има доверие. Тогава за него ще бъде по-лесно да определи тези, за които си струва да се тревожи.

От най-ранна възраст то трябвада знае, че на телефон 911 може да потърси спешна помощ, така че до юношеството да може да се справя с екстремни ситуации.

До 3-годишна възраст то получава основни знания.
В предучилищна възраст те трябва да се развиват и разширяват. А началната училищна възраст е основният период за формиране и затвърждаване на уменията. Това може да се постигне само чрез постоянна работа и повторение на правилата. Например, ето така: „Не забравяй, че непознат възрастен никога не може да поиска нищо от малко дете“; „Кажи: „Не“, „Трябва да попитам майка ми“; „Животът е основната ценност“; „Не се срамувай да викаш за помощ“ и т.н.

Семейство, което играу с децата. Снимка: Shutterstock 

Няма нужда да го плашите със „зли чичовци“, да го заплашвате с хора в униформи, да му казвате, че ще го отведат. Това води до повишена тревожност, намалено доверие в света и страх да се обърне към някого за помощ.
Често родителите се притесняват, че ако говорят с детето си за опасности, то ще се разтревожи. Това не е напълно вярно. Ако опасностите се обсъждат, информацията се възприема правилно. Обяснете нещата с игра. Така, че ако внезапно се случи, то ще може да реагира според алгоритъма, без да се уплаши и да не загуби самообладание. Ще премине през ситуацията по начина, по който е било научено. Например, ако се изгуби в тълпата в парка, къде да потърси помощ. Към кого да се обърне, какво да каже.
Игровият момент помага да научи и запомни как да реагира, дори когато е уплашено.

Слушайте детето

Чувствата и емоциите на децата не трябва да бъдат подценявани. Не бива да твърдим, че нищо не се е случило.
Важно е да слушате детето, за да може то да говори за чувствата си: страх, болка, тревожност, тъга.
Попитайте какво могат да направят мама или татко за него. Често тези думи вече помагат, то разбира, че е чуто, че те мислят за него и че го съжаляват.
Когато се успокои малко, можете да потърсите начини да разрешите ситуацията заедно.
Предложете му заедно да играете с кинетичен пясък или да се разходите на чист въздух. Това успокоява.
Важно е да помните, че основната помощ за дете под стрес е спокойният родител. Следователно, един възрастен трябва да се грижи за себе си, за своето физическо и психическо благополучие, тъй като той е модел за устойчивост на стрес и стратегии за поведение за детето.

Мона Василева