Грозните пристъпи на гняв: как да реагираме

Детето се ядосва, прави сцена буквално от нищото - крещи силно, тръшка се по пода. Естествено и родителите губят самообладание и започват да му крещят да престане. Ефект няма – истерията се засилва.
Как да реагирате на детсктие истерии, така че да му помогнете да се научи да управлява емоциите си,  разказват психолози.

Гневът е нормална реакция

Уморена от капризите на хлапето майка. Снимка: Shutterstock

Гневът е естествена емоционална реакция. Най-често се появява, когато детето се чувства разочаровано, неразбрано, уморено или претоварено. Може да има много причини за подобни изблици - всичко зависи от възрастта и харатера му.  
Например, в ранна възраст (до 2 години), пристъпите на гняв често са свързани с факта, че децата все още трудно изразяват с думи желанията или чувствата си. 

На възраст около 3-4 години детето започва активно да защитава границите си и се сблъсква с ограничения, поставени от възрастните (т.нар. криза на третата година).
Понякога децата използват гнева като единствен начин да привлекат вниманието на родителите си.
Случва се и детето да се нуждае от изблик на ярост, за да „изпусне парата“ - да се отърве от излишните емоции, умората или раздразнението.

Когато детето изпадне в истерия, родителите често искат или да му се развикат, или да го накажат, а понякога дори да отстъпят и да изпълнят желанието му.
Но има много по-ефективни начини - те учат детето да се справя с емоциите си и да се успокоява по-бързо.

Ето някои важни препоръки, които психолози дават.

Запазете спокойствие

Гневът на възрастния само налива масло в огъня. Спокойствието на родителя е важен ориентир за детето.
Разбира се, не е лесно да се запази самообладание в такива моменти, защото естествената реакция на много възрастни е гняв.
Способността да се сдържаш и да се успокоиш в подобни ситуации обаче е истинска „вълшебна пръчица“, която помага бързо да се потуши емоционален изблик у детето.
Виковете и гневът на възрастния всъщност са опит за облекчаване на собственото му емоционално напрежение. Но когато самият родител е ядосан, е невъзможно да се изисква от детето „да спре и да се успокои“.
Ето защо е толкова важно да запазите спокойствие и да дадете пример с поведението си.
Огледалните неврони работят тук: децата несъзнателно копират поведението на възрастните и се учат да управляват емоциите си.

Приемете и назовете емоциите на детето

Майка успокоява и обяснява. Снимка: Shutterstock

Вместо да се опитвате да подцените емоциите на хлапето, му помогнете да назове чувствата си: например, като кажете: „Толкова ли си ядосан, защото искаше да играем още?“
Такава проста фраза показва на детето, че е било чуто и разбрано и че чувствата му имат право да съществуват. Това му помага да се успокои малко и да започне да общува с вас.
В крайна сметка основната цел е да се възстанови диалогът, но за да се случи това, емоционалната буря трябва да утихне поне малко.

Често родителите правят грешката да се опитват да поучават детето, когато то е в истерия. Но в тези сигуации то не е в състояние да ги чуе.

Успокойте го

Когато влезете в ролята на активен слушател, става много по-лесно да утешите детето.
Въпреки изкушението да му се развикате, да му се скарате, да кажете нещо грубо, когато самите вие сте на ръба на истерията, е по-добре спокойно да му обясните, че сега е обзето от гняв, но има достатъчно сили да се успокои. Напомнете му, че може да се справи с това състояние.

Дайте му време за размисъл

Когато бурята утихне, си струва да се върнем накратко към случилото се, но без да обвиняваме. Това помага на детето да разбере по-добре емоциите си и да се справи с тях по-съзнателно в бъдеще.

Обсъдете ситуацията като използвате следните формулировки: „Ти беше много ядосан. Какво мислиш, че можеш да направиш следващия път, за да бъдеш по-малко ядосан?“
Този подход помага на детето да се научи да се контролира.

Поставете ясни и твърди граници

Не е нужно да изпълнявате и да се съглъсявате с всяка прищявка на хлапето, за да не изпада в истерия.
Важно е някъде да се каже „не“. Изключително важно е детето да чувства ясни граници, защото те създават чувство за сигурност и го учат да уважава другите хора и да се справя с фрустрацията.
А границите учат и на отговорност, защото благодарение на тях детето може постепенно да осъзнае, че понякога са необходими усилия, за да се постигне цел. А след това може да се наслаждава на постиженията.

Похвалете го за усилията

Не забравяйте да отбележите и похвалите опитите му да се справи с емоциите си, дори и с най-малките. Подчертайте постиженията му: „Страхотно е, че успя да спреш и да спреш да крещиш.“

Детските истерии не са знак, че сте  се провалили във възпитателните си подходи. Те са сигнал за нуждите на детето или израз на вътрешен дискомфорт.
Ако сте до него, за да го насочите и подкрепите, готови да го изслушате, подобни емоционални бури ще се превърнат в ценни моменти на учене и растеж.

Мона Василева