Родителите-медузи: какво могат да ни научат

Заедно с "тигрите" и "делфините", "медузите" се борят за титлата на най-добър родител. С какво една "медуза" се различава от другите типове родители и какво е нейното уникално ноу-хау във възпитателните методи.

Кои са „медузите“

Това определение е въведено от съвременните педагози. Според тях всички родители могат да бъдат разделени на три вида: "тигри", "делфини" и "медузи". Всеки от тях има свои принципи на общуване и установяване на контакт с детето. Тази тема е особено популярна в социалните мрежи.
Възпитанието на родителя-медуза, разчита на това, че той слуша какво иска детето му и му позволява да го направи. И, както се сещате, тази позиция има много последователи и противници.
Феновете на нежното родителство смятат, че "медузите" дават пример за истинско разбиране и приемане на детето си такова, каквото е.
„Наистина е изкуство да се настроите на една вълна с детето си“, казва Кристен Гиринг, директор по образованието в Parent Lab. А писателката Ема Броукс нарича този стил "мек, прозрачен и много гъвкав".
А в социалните мрежи ще прочете точно противоположното мнение: „медузите“ изпадат в крайност, защото всепозволеността и съучастието на родителите вкарва децата в заблуда и в бъдеще може да доведе до лоши последици - до престъпна дейност или безразсъдство.
Естествено е най-добре да се придържате към златната среда. Не е нужно сляпо да следвате всяка нова теория, достатъчно е да извадите от нея най-доброто и най подходящото за вас.
3 правила на възпитание следват родителите-медузи

1. Родителят се вслушва и чува желанията на детето
Мнозина обвиняват "медузите", че изобщо не знаят как да откажат детето си и във всичко се съгласят с него. Но това може да се разглежда и от друга гледна точка: родителят не принуждава, а позволява на детето да избере най-доброто за него.

Много родителите разбират, че на детето трябва да се осигури всестранно развитие - не се знае какво ще му бъде полезно в бъдеще и в живота, и в кариерата. Така че докато има възможност, трябва да научи всичко. В допълнение, заетостта на детето е важен показател и характеристика на родителя, който се занимава с образованието на детето си. Така програмата на хлапето включва: училище, езикови курсове по английски и китайски, музика, шах, калиграфия и спортни тренировки.
Детето, без желание, но изпълнявайки изискванията на мама или татко, тича цял ден от един урок на друг, уморява се и губи всякакъв интерес към ученето.

Какво би направил един родител медуза? Да пита детето какво точно би било интересно за него да учи и какво да прави.
И да го оставят то да избере. Има обаче голяма вероятност то да отговори: Искам да не правя нищо, просто да играя на таблет или видеоигри.

2. Знае как да бъде гъвкав в обучението и разбирането
Всички родители искат да подкрепят децата си. И много от нас, виждайки натоварения график на детето, си задават въпроса: за кого правя това - за него или за себе си? Наистина ли то се интересува от музика или спорт?
Но ако ученик се оплаква от голямо натоварване, умора и няма желание да ходи на допълнителни уроци, повечето майки и бащи ще кажат нещо подобно: „Вероятно е така, но е необходимо “. И те ще убедят детето, че не може да зареже нещо, без да го завърши докрай, че трябва да е отговорно и да дисциплинира себе си.

Какво би направил родителят- медуза
Като всеки родител и той обръща внимание на нуждите и способностите на детето си, но е доста по-гъвкав по отношение на възпитанието. Някой го нарича безгръбначност, но "медузите" са спокойни и уверени, че понякога детето може да пропуска уроци или тренировки.

3. Дава право на избор
„Когато синът ми беше на четири години, веднага го записахме на футбол“, казва блогърът и журналист Даниел Мари Холанд. - Той нямаше интерес към никакви групови спортове, но аз бях заобиколен навсякъде от родители на деца, които играят футбол. И си помислих, че спортуването във всеки случай ще бъде полезно: детето ще се научи да играе с другите, ще стане физически по-силно, ще има увереност. Но синът не прояви абсолютно никакъв интерес към футбола: той стоеше като побит на място на терена или падаше, покривайки главата си с яке. Последната капка беше, че грабна топката и просто избяга от терена с нея.“

Какво би направил родителят- медуза
Би дал възможност на детето да се пробва в различни дейности и да избере занимание според интересите си. Не би го принудил да завърши музикално училище, дори вече да е изкарало първите 3 години, но е изгубило желание. Няма да настоява за 4-кратни тренировки по карате, ако синът му не ги хареса.
И ако хлапето се съпротивлява на графика, ще го остави да си почива за известно време или дори след това напълно да откаже допълнителни занимания и уроци.
Основният извод, който може да се направи от философията за възпитание на родителите на медузите е, че давайки на детето свобода на избор, е че те не го правят безделник, а му помагат и го насърчават да намери нещо по свой вкус.

„Ако синът ми не иска да играе футбол или да ходи на клуб само за да запълни свободното си време след училище, това не означава, че той никога няма да може да завърши работата, която е започнал. Тази мисъл ми помогна да се вслушам в желанията на детето и да разбера какво наистина го интересува“, казва Даниел Мари Холанд.

Всъщност няма значение към какъв родителски стил се придържат родителите. Важното е да го правят за доброто на детето и семейството.

По материали на  Parents.com, Мона Василева